петък, 19 юни 2009 г.

Реноа Мазáл


Завършил школа някога в Прованс,
и изживяващ своя Ренесанс,
дошъл в Клермóн Ферáн мосю Мазáл,
където тих животът си вървял.

Донесъл той статив, боú, четкú,
платна, палитри, доста чаршафú,
наел мезон във близост до Шато
и го превел във свое естество.

Та разлепил нотúс по авеню:

«рисува с пардесю, бес пардесю,
Ви моля, вас, мадамес е мосю,
да заповяда със и бес корсаж,
при мен да ви направи на пейзаж,
а най-добре рисува аз мамзель,
със строен крак, с очи като газель,
и в гола същност влага аз бои,
така че същността да съживи,
да заповяда всеки ден и час,
вечерен, най-удобен е за нас,
и по възможност даже без дрехú,
за да не бавим важни процесú…»

Това прочель мосю льо Дарданель,
и таз покана насерьозно взель,
събул си е дори пантальонú,
почти не му останали гащú,
защото тичайки до дом Мазáл
едва пакет на тръни не съдрал.

И влиза с бодра крачка по листó
прикриващо му мъжко естество
мосю Мазáл облещил му очи
видейки всичко как навън висú:
- Ви моля, напуснете ма мезóн,
такъв разгащен и без пантальон,
как смеете дори да доближи
прибирайте си в шепи багажú!

- Добре, отивам, ескюзе моа,
загдет` Ви се натресох у дома
ще питам вкъщи стария мамзель
дали не иска да е Ваш модель!

- Но аз не иска да са те старици!!!

- Художник ли?!? Рисува само цици!
Това, аз знам, изкуство се нарича,
не четката - моделите обича,
се засрамете тук във едър план
кой диплома Ви даде, хич не знам!

След него придошла мадам Шарнú,
на възраст зряла с бюст до коленú,
като видял я Реноа Мазáл,
изтръпнал в ужаст, даже премалял,
и зяпнал, не можал да каже „две”,
и разтреперил своите нозе,
и съжалил директния нотúс,
изписан с негов почерк върху лист.

- Ах, ескюзе моа, мадам Шарнú,
но мой се план съвсем опропасти,
що дирите във този късен час,
тъй дибидюс, щастлива и у нас?!?

- Аз бих желала някакъв портрет
със мон цици додето са в разцвет
рисувайте ме, не бъдете стиснат
ще дойде ден и тези ще увиснат.
Да може като стигне старостта,
със гордост да показвам из града.

- Мон дьо, та що за участ е това,
къде ми е дувар да се подпра?!? -
те още от сега така виси
ще трябват закачалки за уши…
Обидена се врътнала мадам:
- Да знаете и жалба ще подам!!!

И не изминали са ден, два, три,
откакто във Клермон Феран дойдú,
тъй нашият художник побелял
едва от ужаст не оплешивял,
събрал си всички четки и бои
и хукнал да спасява през главú!

сряда, 3 юни 2009 г.

Мамзель Лорú Шансон


Ах, Вие знаете мамзель Шансон
дошла е от далечен Соасон,
изкуство да показва в Паризи,
по кабарета и по бардацú,
тя пеела шансон по пти гащú
танцувала без да се умори,
и скоро вече цял Паризиен
от нейна красота бил заслепен.

Най-лично и мосю льо Президóн
поканил я веднъж във своя дом.
да му изпее за Лилú Марлен,
ала разчуло се по медиéн,
и Президóн веднага бил свален.

Та оттогава още се прочу,
мамзел Шансон дори без да събу,
обувка от изящния си крак,
сега съдържа кабаре с бардак.
и нищо, че живяла в кабаре,
и пеела на всяко соаре
тя пазела морал и своя чес.
Кому ли пък са нужни тия днес?!?
И някак срамежлива е била,
а колкото до голи и крака,
жаме тя не събувала гащú
защото гран позор ще я стигнú.

Веднъж във бурна вечер крак въз крак,
кръстосала във липса на мерак,
дошъл мосю с произход най-отбран
и пожелал да види той кан-кан
във нейно изпълнение дори,
поръчал вино, пури и жени

- Ах, ескюзé моа, мосю Жермен,
не искайте , Ви моля, туй от мен,
за този танц са нужни сто жени,
за да показват крак, а и дюпú
- От Вашите доволен ще остана,
откажете ли ми в мига ще стана
и ще отида в друго кабарет
където правят даже и ….омлет.

И просто да допусне не могла
да губи клиентела тъй сама,
обула тя дантели и гащú
и във кан-кан си фръцнала дюпú
направила му после и …омлет
и пандишпан му мазала със мед
и пяла му шансони на уше
и леко го докосвала с краче,
а той оставил всички си пари
под ластик на крачолче на гащú!