вторник, 17 май 2011 г.

Мосю ЖустИ


На възраст зряла над шестдесетте,
и със перчем, тъй бял от грехове,
мосю Жустú по именú Едгàр
копчал гащú, навън от писуар.

Той бил тъй объл, даже кръгловат
и сам изпълвал своя собствен свят,
с храна и вино, тук таме с жени,
с доволство си отглеждал тлъстини
растял на ширина и на корем,
но все таки останал си ерген.

Отдавна бил във своя професú
му носела престижност и пари,
той съдел браконери и крадци
и във затвор държал ги с месецú.
А после във спокойност си живял
и по причина тас – надебелял
и стаичката му на мирови
едва не го побирала дори!

Той бивал твърде строг и справедлив
и някак да се каже срамежлив,
но за респект едните му веждú
повдигнати нагоре все били.

Веднъж при него в свойта нищета
мадам Жоржет разстроена дошла
тя плачела, подсмърчала сълзи,
таман решил да я успокои
забол очи в един разхвърлян бюст,
познал в негó жената на Огюст.
- Ви моля, приберете си гърди!
Не бива тъй пред мен да се седи!
Аз вече твърде стар, но в мон гащú
и тленното събужда се дори!!!

- Аз иска много да се извини,
но мен гарсони взели ми пари,
останала във бедност и сама
и гащи да си купи не могла!!!
Ви моля, намерете ги изцяло,
такъв позор шато не е видяло!!!

След нея притърчал мосю Анри -
живеел сам в две стаи със кухнú
и някаква мамзел невинна, бяла
в съседство там натресла му се цяла.
и той изгубил крехкия си сън,
не смеел да покаже се навън,
защото толкоз много му личало,
че не удържа грешното си тяло.
Да дойдел във мезон мосю Жустú
и строго някак да предупреди,
че по жарсе тя виси и простира
и никак не оставя го на мира.
Жусти дошъл – повдигнал, смъкнал вежди
и се простил със всякакви надежди,
мамзел такава хубава била
“Ми нека да простира”, му казá!

Последвала мадам дьо Жарденú -
дошла да се оплаче по сютрú,
че из градина нещо и вилняло
и всичките аспержи и изяло,
оставило и стъпки във лехи -
Жусти да дойдел да ги различи.
Тогава хванал чанти и лупú
и във градина и се надюпú.
Сумтял, въздишал, пъшкал и сумтял
и цялата градина изорал,
намерил само своите следи –
такъв невероятен бил Жустú....

четвъртък, 31 март 2011 г.

Армáн Кресóн



Незнайно откога и кой мусон
довял по тез места мосю Кресóн,
но всеки път когато се разпява
мусон пак идва и покой отвява.
Той бил «тре гран» на ръст и на гащú,
и никак не умел да мъльчи
красив по естество и на фасóн
и твърде впечатляващ баритон
той пеел цели опери и трели,
и мамзелú по него полюдели.

А вие знайте в стария Тулон
отдавна не е стъпвал баритон
със толкова финес и френски чар
докарал на мъже депресоар.

Той ходел много често на гостú
в мадам Бушé и нейни прелестú
и всеки път щом влезел във антре
събувал трандафор и гран сетрé
и тази му нахвърляла се цяла
незная как до днес не го изяла.

И тези дни по повод на Кресóн
мосю льо Мер на целия Тулон
натоварú мосю льо Керпедéн
да приведе в изправност мизансцен,
защото тя се скоро продънú
и не търпяла танци и песнú.

И ето представление дошло,
облечен цял във свое естество
с жабо и фрак по френски маниер
мосю Кресóн положил дериéр
в гримьорната и сам се напудрú
преди да се вдигнáли завесú.

И, о, мон Дьо, какво ли се случú
когато се на сцена извиси
във гран екстас изпаднала Шарлот
и вместо да седи си на дюпú
разнесъл се из зала гран кикот.
мадам Женевиевь дьо Лаверни,
разкъсала по себе си дрехú
и хвърляла по сцена и крещяла
до днес такъв талант не е видяла.
А както най-спокойно си седял
мосю Дистен и свой бастун държал
мадам Камил припаднала му в скут
добре, че скут сега му бил обут,
че във противност гран резилиéн
достигнал би насила Етиен.
А други изтървали кърпичкú
изцяло плетенú от дантелú
дано мосю Кресóн да ги видú
и миризма при тях го доведú.

Той пеел, не тревожел се дори
по мизансцен хвърчали килотú
корсети от дантел и жартиер,
драперии за пухкав дериер
и всякакъв чорап и ланжерú,
цветя и рози даже зюмбюлú,
дори му се качили на глава
килоти на мадам Ла Гаудá.
Но бил понеже гран във професú
Арман Кресóн не спирал оперú,
прибрал накрая всичкото бельо
и автограф му сложил на местó.
-----------
И оттогава му портрет висú
над мизансцен за радост на жени!