Гастон

Той беше градинар и най-прилежно
се грижеше за розите И свежи
подрязваше и храстите И нежно,
и кротко го навяваха копнежи.

Чимширите в ръката на художник
възкръсваха във форми и надежди,
береше И букетче всеки вторник
от фрезии, зюмбюли и аспержи …

И пресни теменужки от гората
и носеше той сутрин във кревата...

Тя беше тъй изискана и млада,
на кротката невинност бе сестра,
израснала в охолство и наслада
на всичките си грешни сетива,
ала безупречния водевил,
не би могъл Гастон да заблудил.

Той виждал и под тежък кринолин,
горещо тяло, страсти притаило,
и зад клепачи и ресници с туш,
усещал поглед не съвсем невинен,
но като верен паж и цял герой
език зад зъбите държал е той.
Изчаквал е моментът подходящ,
и знаейки си, че ще дойде време
в което ще завира своя нос
в красивите И бели хризантеми.

- Ма бель, мадам, аз мога до зори,
да адаптирам Вашите лози
и Вашата „павония ругалда”
и нарциси, и момини сълзи,
гарденията Ви осиротяла,
от цвят и аромат тъй натежала.

И точно тук, под белите брези,
ще да Ви сбъдна цветните мечти.

- Ах, спрете моля Ви с това садило,
навън отдавна е развиделило
и моята „павония ругалда”
ще ви излезе през носа веднага
щом Ви дочуе нашият Маркис!

- Аз бих го наримувал със … сюрприз
и бих му скочил на дуел тъй сам,
уви, мен не долюбва ме мадам!..
- И любовта И няма да измоля!
Подайте този нож да се заколя!

- О, не, не прекалявайте, Гастон,
без Вас ще тъне в мрак и моят дом,
и моите напъпили цветя,
не мога тъй със Вас да се простя,
и орхидеята ми ще умре -
далече от грижовните ръце.
Дано Маркиз не чуе за това
ще ми изтръгне всичките „цветя”!!!