Марсел

Наметнал сантиметър на врата
замислено присвил мустачки тънки
той мерки вземаше И със очи,
но гледаше това да не личи,

Контесата бе твърде срамежлива -
свенлива, кротка, девствена почти.
Извърна се, добре да я огледа,
и бавно се към него приближи.

- Мосю, ще бъдете ли тъй добър,
яка ми направете от велур,
и дълги ръкавици за ръцете,
и моля Ви, на плат не се скъпете!

- За Вас, Контесо, всичко бих сторИл,
снагата Ви в дантела бих обвил,
бих махнал тези тежки кринолини,
безропотна, чиято сте робиня,
и бих показал красотата Ваша,
о, ме пардон,
не исках да Ви плаша,
така сте Вие цвете в целуфан…

- Ах, моля, направете ми яката
и нека не говорим за снагата,
която от одеждите ми тесни
напиращо опитва вън да блесне.

- Ще ви направя обло деколте,
за прелестите ви неземни две!

- Но те ще се изсипят май навън?!?

- И ще превземат всеки мъжки сън!!!
и после туй красиво деколте,
ще закача аз на презрамки две
и пелерина няма да ви сложа,
та да закрива нежната ви кожа,
оставил бих я цялата да свети,
ах, моля, наглостта ми Вий простете,
Мосю дьо Конт, ще бъде тъй щастлив,
блазе му на нещастника плешив,
ръце такива, лебедова шия
не мога в цял Дижон аз да открия,
а той ги има вкъщи на тепсия,
несправедливо лоша е Съдба,
но аз ще съм щастлив дори едва
да мога само мярка да ви взема,
и да ви шия докато съм жив –
чорапи и дантелено бельо,
красиви рокли, воалет в бордо,
дори и нощница от жив сатен,
уви, не ще я ползвате със мен!

- Но аз Ви искам кожена яка
и топли ръкавици за снега!...

- Най-хубавите мерки взимам аз
върху трева, до някой буен храст…,
и роклята - творба, неземна, божа
ще ви залепне като втора кожа.

- Но Вие…., Господи какво хлапе,
изслушайте Контесата поне!!!!

Марсел бе толкоз млад и непослушен
Контесата от край до край преслуша,
и мерки взе отвсякъде където…,
----------------------
сега ще шие люлка за детето.