четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Франсоа Канап


Във скромна работилничка в Лион
във близостта на родния си дом
работел от зори мосю Канап
и шиейки изкарвал своя хляб.

Той бил голям експер във професú,
подрязвал всичко що навън виси,
зашивал дупки, режел и лепял
и важно име във Лион създал,
та всеки със проблеми в областта
пристига на опашка пред врата.

- Мосю, на мене скъсал се сандала,
такава участ Господ да не дава,
дошла дотука боса, без боне
и си надраска нежните нозе.
- Ах, моля поседнете за минута
сте тъй красива и дори събута.

- Ах, тез ботуши скъсват ми нервú,
не може ли да ми ги разшири?
- Аз мисля отговора ми е лесен
обули сте си левия на десен....

- Отпред ми се разпорил трандафор,
Ви моля, туй за мен е гран позор.
Подшил го със дебела свинска напа,
зашил повторно пръсти да не зяпа.

- Пробил ми се галош на две места,
и вътре влиза всякаква вода,
недейте гледа тъй и да се чуди,
забавя ли се ще завъдя гъби.
- Със идеален профил са дупкú
ще ги запушим с коркови тапú,
ще газите във локви безобразни,
а тези от вода ще бъдат празни!

- Аз има пришка тук на този крак
Ви е възможно - разшири отзад?!?
Или направо нещо да пришие,
за да не може пак да се притрие.

Мосю Канап бил много търпелив
и в своя същност твърде работлив,
но вече му надула се глава
и искал да ги прати вдън гора,
когато на вратата му изгряла
мадам Софи във красота и цяла.

- Мон Дьо, на що дължал съм тази чест,
да ме споходи участта ми днес
със своите прекрасни глезенú,
мадам Софи при мене да влезú.

- Аз ще Ви моля с Вашия аршин
да ми скроите тук от плат един,
но първо измерете стъпала,
че да измеря аз не бих могла.

... и ето със треперещи ръце
мосю Канап прихванал и краче
и мерил, но се поглед замъглил
и във последност някак ги скроил -
по спомен, аромат и по анфас
- Вървете, ще ги донеса у Вас!

- О, не, аз още утре по сютрú
ще дойде тук на място да мерú!

И досега под старите липи
във работилничката с две врати
седи мадам поседнала във поза
Канап от нея хвана коксартроза –
крои и мери, мери и крои
и все таки не ги натамани...

Мосю Вандáл


ú казвала маман преди времú
сама да не разхожда си фустú,
поради туй, че късно през нощú
Разбойник дебнел млади мамзелú,
но тя от своенравна суета,
не спирала да ходи из града
и ето по една случайност цяла
Разбойника във едър план видяла.
- Ах, що ли там във храстите се крий,
мосю Вандал, туй сигурно сте Вий?
- Ще Ви помоля, тихо ме зовете
и себе си във близост донесете,
че ако би жандарма да ни чуй,
не ще да свари и да се обуй?!?
- Сте гол ли в тоя студ и през нощта,
едни потури да ви донеса?!?
- О, спрете се за бога и седнете,
подайте всичко скъпо и мълчете!
Защото във противност с тази пушка ...
- О, ма фуа, дано не ме намушка!
Ма нямам нищо ценно в себе сú,
отдадох го отдавна без пари,
а имах си една невинност цяла
да знаех, на Арман не бих я дала!
И нищо не останало за Вас,
пуснете ме да ида си у нас.
- Сте вие луда, имало си хас,
в ръцете ми попаднала сама
и аз до вкъщи да я отведа?!

Ще взема откуп, както подобава,
елате с мен да пуснеме обява.

И още други ден във медиéн
увиснала обява за Марлен,
до нейния тъй височайш папá
«пари да намерú до сутринта,
защото във противност - без пари,
разбойник ще я скрие във гори... »

Прочел папá въпросния нотис
и отговорил скоро върху лист
«Мосю Вандáл, със поздрав, воалá,
вземете я, трошете си глава!»

И откактó се обзавел с метрéс
Мосю Вандáл изпаднал в тежък стрес,
перял и готвел, чистел и перял
и професú тотално зарезал.

вторник, 17 май 2011 г.

Мосю ЖустИ


На възраст зряла над шестдесетте,
и със перчем, тъй бял от грехове,
мосю Жустú по именú Едгàр
копчал гащú, навън от писуар.

Той бил тъй объл, даже кръгловат
и сам изпълвал своя собствен свят,
с храна и вино, тук таме с жени,
с доволство си отглеждал тлъстини
растял на ширина и на корем,
но все таки останал си ерген.

Отдавна бил във своя професú
му носела престижност и пари,
той съдел браконери и крадци
и във затвор държал ги с месецú.
А после във спокойност си живял
и по причина тас – надебелял
и стаичката му на мирови
едва не го побирала дори!

Той бивал твърде строг и справедлив
и някак да се каже срамежлив,
но за респект едните му веждú
повдигнати нагоре все били.

Веднъж при него в свойта нищета
мадам Жоржет разстроена дошла
тя плачела, подсмърчала сълзи,
таман решил да я успокои
забол очи в един разхвърлян бюст,
познал в негó жената на Огюст.
- Ви моля, приберете си гърди!
Не бива тъй пред мен да се седи!
Аз вече твърде стар, но в мон гащú
и тленното събужда се дори!!!

- Аз иска много да се извини,
но мен гарсони взели ми пари,
останала във бедност и сама
и гащи да си купи не могла!!!
Ви моля, намерете ги изцяло,
такъв позор шато не е видяло!!!

След нея притърчал мосю Анри -
живеел сам в две стаи със кухнú
и някаква мамзел невинна, бяла
в съседство там натресла му се цяла.
и той изгубил крехкия си сън,
не смеел да покаже се навън,
защото толкоз много му личало,
че не удържа грешното си тяло.
Да дойдел във мезон мосю Жустú
и строго някак да предупреди,
че по жарсе тя виси и простира
и никак не оставя го на мира.
Жусти дошъл – повдигнал, смъкнал вежди
и се простил със всякакви надежди,
мамзел такава хубава била
“Ми нека да простира”, му казá!

Последвала мадам дьо Жарденú -
дошла да се оплаче по сютрú,
че из градина нещо и вилняло
и всичките аспержи и изяло,
оставило и стъпки във лехи -
Жусти да дойдел да ги различи.
Тогава хванал чанти и лупú
и във градина и се надюпú.
Сумтял, въздишал, пъшкал и сумтял
и цялата градина изорал,
намерил само своите следи –
такъв невероятен бил Жустú....

четвъртък, 31 март 2011 г.

Армáн Кресóн



Незнайно откога и кой мусон
довял по тез места мосю Кресóн,
но всеки път когато се разпява
мусон пак идва и покой отвява.
Той бил «тре гран» на ръст и на гащú,
и никак не умел да мъльчи
красив по естество и на фасóн
и твърде впечатляващ баритон
той пеел цели опери и трели,
и мамзелú по него полюдели.

А вие знайте в стария Тулон
отдавна не е стъпвал баритон
със толкова финес и френски чар
докарал на мъже депресоар.

Той ходел много често на гостú
в мадам Бушé и нейни прелестú
и всеки път щом влезел във антре
събувал трандафор и гран сетрé
и тази му нахвърляла се цяла
незная как до днес не го изяла.

И тези дни по повод на Кресóн
мосю льо Мер на целия Тулон
натоварú мосю льо Керпедéн
да приведе в изправност мизансцен,
защото тя се скоро продънú
и не търпяла танци и песнú.

И ето представление дошло,
облечен цял във свое естество
с жабо и фрак по френски маниер
мосю Кресóн положил дериéр
в гримьорната и сам се напудрú
преди да се вдигнáли завесú.

И, о, мон Дьо, какво ли се случú
когато се на сцена извиси
във гран екстас изпаднала Шарлот
и вместо да седи си на дюпú
разнесъл се из зала гран кикот.
мадам Женевиевь дьо Лаверни,
разкъсала по себе си дрехú
и хвърляла по сцена и крещяла
до днес такъв талант не е видяла.
А както най-спокойно си седял
мосю Дистен и свой бастун държал
мадам Камил припаднала му в скут
добре, че скут сега му бил обут,
че във противност гран резилиéн
достигнал би насила Етиен.
А други изтървали кърпичкú
изцяло плетенú от дантелú
дано мосю Кресóн да ги видú
и миризма при тях го доведú.

Той пеел, не тревожел се дори
по мизансцен хвърчали килотú
корсети от дантел и жартиер,
драперии за пухкав дериер
и всякакъв чорап и ланжерú,
цветя и рози даже зюмбюлú,
дори му се качили на глава
килоти на мадам Ла Гаудá.
Но бил понеже гран във професú
Арман Кресóн не спирал оперú,
прибрал накрая всичкото бельо
и автограф му сложил на местó.
-----------
И оттогава му портрет висú
над мизансцен за радост на жени!

петък, 21 май 2010 г.

ДоктОр Мигрен АртрИ



Ах, запознайте се с Мигрен Артрú,
дошъл по телеграмма от Пари,
в Сорбона е завършил за медик,
невероятен лекар и практик.

Отвори кабинет на авеню
и си облече бяло пардесю,
и всичките жени на Шамонú
дойдоха тук, доктóра да видú.

Веднъж дошла мадам дьо Корделú,
безумно млада с трепкащи гърди,
които продължавали в бедра…
Отдавна я измъчвали копнежи
в сърцето си получила бодежи
и често разтрепервал и се крак
кога обекта зърне по сокак,
и щяла цяла да се издаде,
и срам по себе си да създаде,
добре, че тук дошъл е от Пари
доктóр Мигрен, за да я озапти.

Той чул тревогите на гран кокóт
и вени се изпълнили с живот,
едва успял накрай да прошепти:
«Орално - мъжка папрат за нервú»

«От туя стрийте ситно семена,
мажете с тях по нервните места»,
но Корделú се бúла завъртяла
и бързо се в аптеката навряла.

- Мон Дьо, му се невиди и макар
късмет извади тоя аптекар.

Но тичайки в галоп по авеню
застигнат от синдрома на Дресю
във кабинет нахлул мосю Ришар
измъчен, прижълтял и твърде стар.

Той винаги изказвал се в куплет:
«Работя карауль на кольозет
и вече не издържат ми крака
докато кихна и се …разведря.»

- Идете при строителя Шарнир,
да ви забърка малко гипс с безир
мажете на местото във покой
и бързо болестта ще бий отбой.
Ришар се при строителя завтече
синдром до днес не го повтори вече!

- Доктóр, ме болест черна измъчú,
без нищо насълзяват се очи,
и всяка нощ будува и терзае
какво ли хапче да лапнú не знае!!!

- Мадам, таз болест ще да ви погуби,
защото равновесие се губи
и често ще омекват колене
затуй търсете мъж да Ви подпре!

Със своя ишиас и дерматит
и нейде долу някакъв флибит
дошла и тръшнала на канапе
мадам Дюлú на възраст шейсетте.

- Ах, нещо пубертета ме мори
не спряха тия мойте младини,
излязло ми е някакво акне.
Къде ли, ами де да знам къде?

- Зяпнете да прегледам Ви уста!

- Не е ли по добре да съблека
фустú и да си махна сутиен.

- Недейте, малко стига ми на мен!
Топете дериер във чай от мъх
впоследствие натрийте боров връх
и го мажете с дива орхидея,
че да го мажа аз съвсем не смея.

- Донесла си трипéр от Сен Дьони
разходила до там за два-три дни,
и кърпичка изпуснала, навела
и изненада в къщи си довела.

- Натърквайте я вечер с много хрян,
поналютява, но от други знам,
дори и дива страст да Ви полази
от болести със сигурност ще пази,
дори да Ви е много поривисто
съвсем не Я допирайте до нищо!!!

Така доктóр работел всеотдайно
и слава му се носела навред...

ала до Нея се допрял случайно
и се споминал от какво незнайно!!!

неделя, 27 декември 2009 г.

Мосю льо Нос дьо Руж


Аз толкос огорчена от сютрú,
потресена,
тъй много ми личи,
написала писмо до Гран Дъртú
и във последност чака и свисти!!!

«Мон Шер, дьо Руж,
ах, знаете ли как,
очаквал ви е дълго моят крак,
на който са му нужни жартиери,
да може мястото да си намери,
аз, моля, донесете чорапú,
от фин ликра със гран льо дантелú,
и пеньоар красив и от сатен,
тъй еротично да стоял на мен!

Изпълнена съм също със мерак,
да си намеря в гъстия шубрак
край мА мезон под някаква елха
льо кош със фкусни френски сирена
и също скоро да ми донесе
изискано винó от Шардоне,
и бель льо крем със трюфель и сметана
да може все красива да остана.
За мои тъй изискани пръстú
страхотен диамант да им блести,
и огърлица с камъни Божé
за мен – това яйце на Фаберже….!

На дърт кокóш носете му ангина,
защото досега не се спомина,
а също ишиас и дерматит
и ако може повечко артрит!

И във последност,
и за мой фасон
аз, моля вú, един красиф гарсон
да донесете тайно през нощú,
пуснете ми го скришно във гащú!!!!

За целия финес и елеганс,
графиня Валерú дьо сен Флоранс
получила два реда във нотúс,
какъв неблагодарен егоис:

«Не бих могъл задоволя Ви ас!
Почакайте, мадам,
льо Жур дьо Спас!!!»

вторник, 11 август 2009 г.

Мосю дьо Траминер


Аз винаги обичала гроздú
и в ма мезóн посяла си лозú,
но напоследък много дъжд валяло
и цялото лозú ми избуяло
и мен ми трябвал гран специалис
със професú и най-отбран гроздист,
да може стопанисва ми лозú
и даже храсталака да коси.
Да го попръсква след льо гран валеж,
да му придава истински стоеж,
да можело винó да е жулú
и весели да бъдели лозú.

Наскоро чула за един винар,
мосю дьо Траминер – льо гран коцкáр,
той учил много за сомелиéр
и може да се каже бил експéр,
разбирал твърде много от зърна,
на цвят, на вкус, дори на семена.
Сам притежавал собствено Шато
Шато Гаяр наричало се то.
Известен бил със своите вина,
на изток и на запад по света,
в шато напивал вечер мамзелú
омаяни от вино и шерú
танцували под звуци на арфú,
та даже им се виждат коленú,
а на сютрú изпълнени със срам
търчали бързо вкъщи при мамáн.

Но минал там изискан елеганс -
Огюст дьо Етиен Ив Сен Лоранс,
той развътял си тънкия бастун
и седнал в сянка под един ластун:
Примлясвал и примижвал във захлас
като един префинен буржоаз
разклащал чаши, смъркал и сумтял,
и най-накрая вино си избрал:

- Ви се намира малко маратура
за толкоз изключително винó?!?
По път поили ме със саламура
съм отвратен от тяхно естество.
И някаква по-сгодничка мамзель
ще моля да ме чака във постель,
но толкова в последност се напиль
че нос в лозите долу засадиль.

Дьо Траминер го зърнал по сютрú,
как заорал с носа си във лехи,
повикали слуги да го вдигнú
и вътре някак да го принеси…
…..
мамзель във яд си врътнала дюпú
и си отишла без да му прости…

Какъв е изводът след гран винó
изпито в неприлично естество,
то може и мъртвеца да вдигнú,
но най-многó ни прави за срамú.

*маратура - туршия /от стар френски диалект/