четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Франсоа Канап


Във скромна работилничка в Лион
във близостта на родния си дом
работел от зори мосю Канап
и шиейки изкарвал своя хляб.

Той бил голям експер във професú,
подрязвал всичко що навън виси,
зашивал дупки, режел и лепял
и важно име във Лион създал,
та всеки със проблеми в областта
пристига на опашка пред врата.

- Мосю, на мене скъсал се сандала,
такава участ Господ да не дава,
дошла дотука боса, без боне
и си надраска нежните нозе.
- Ах, моля поседнете за минута
сте тъй красива и дори събута.

- Ах, тез ботуши скъсват ми нервú,
не може ли да ми ги разшири?
- Аз мисля отговора ми е лесен
обули сте си левия на десен....

- Отпред ми се разпорил трандафор,
Ви моля, туй за мен е гран позор.
Подшил го със дебела свинска напа,
зашил повторно пръсти да не зяпа.

- Пробил ми се галош на две места,
и вътре влиза всякаква вода,
недейте гледа тъй и да се чуди,
забавя ли се ще завъдя гъби.
- Със идеален профил са дупкú
ще ги запушим с коркови тапú,
ще газите във локви безобразни,
а тези от вода ще бъдат празни!

- Аз има пришка тук на този крак
Ви е възможно - разшири отзад?!?
Или направо нещо да пришие,
за да не може пак да се притрие.

Мосю Канап бил много търпелив
и в своя същност твърде работлив,
но вече му надула се глава
и искал да ги прати вдън гора,
когато на вратата му изгряла
мадам Софи във красота и цяла.

- Мон Дьо, на що дължал съм тази чест,
да ме споходи участта ми днес
със своите прекрасни глезенú,
мадам Софи при мене да влезú.

- Аз ще Ви моля с Вашия аршин
да ми скроите тук от плат един,
но първо измерете стъпала,
че да измеря аз не бих могла.

... и ето със треперещи ръце
мосю Канап прихванал и краче
и мерил, но се поглед замъглил
и във последност някак ги скроил -
по спомен, аромат и по анфас
- Вървете, ще ги донеса у Вас!

- О, не, аз още утре по сютрú
ще дойде тук на място да мерú!

И досега под старите липи
във работилничката с две врати
седи мадам поседнала във поза
Канап от нея хвана коксартроза –
крои и мери, мери и крои
и все таки не ги натамани...

Мосю Вандáл


ú казвала маман преди времú
сама да не разхожда си фустú,
поради туй, че късно през нощú
Разбойник дебнел млади мамзелú,
но тя от своенравна суета,
не спирала да ходи из града
и ето по една случайност цяла
Разбойника във едър план видяла.
- Ах, що ли там във храстите се крий,
мосю Вандал, туй сигурно сте Вий?
- Ще Ви помоля, тихо ме зовете
и себе си във близост донесете,
че ако би жандарма да ни чуй,
не ще да свари и да се обуй?!?
- Сте гол ли в тоя студ и през нощта,
едни потури да ви донеса?!?
- О, спрете се за бога и седнете,
подайте всичко скъпо и мълчете!
Защото във противност с тази пушка ...
- О, ма фуа, дано не ме намушка!
Ма нямам нищо ценно в себе сú,
отдадох го отдавна без пари,
а имах си една невинност цяла
да знаех, на Арман не бих я дала!
И нищо не останало за Вас,
пуснете ме да ида си у нас.
- Сте вие луда, имало си хас,
в ръцете ми попаднала сама
и аз до вкъщи да я отведа?!

Ще взема откуп, както подобава,
елате с мен да пуснеме обява.

И още други ден във медиéн
увиснала обява за Марлен,
до нейния тъй височайш папá
«пари да намерú до сутринта,
защото във противност - без пари,
разбойник ще я скрие във гори... »

Прочел папá въпросния нотис
и отговорил скоро върху лист
«Мосю Вандáл, със поздрав, воалá,
вземете я, трошете си глава!»

И откактó се обзавел с метрéс
Мосю Вандáл изпаднал в тежък стрес,
перял и готвел, чистел и перял
и професú тотално зарезал.