Мосю льо Нос дьо Руж

Аз толкос огорчена от сютрú,
потресена,
тъй много ми личи,
написала писмо до Гран Дъртú
и във последност чака и свисти!!!

«Мон Шер, дьо Руж,
ах, знаете ли как,
очаквал ви е дълго моят крак,
на който са му нужни жартиери,
да може мястото да си намери,
аз, моля, донесете чорапú,
от фин ликра със гран льо дантелú,
и пеньоар красив и от сатен,
тъй еротично да стоял на мен!

Изпълнена съм също със мерак,
да си намеря в гъстия шубрак
край мА мезон под някаква елха
льо кош със фкусни френски сирена
и също скоро да ми донесе
изискано винó от Шардоне,
и бель льо крем със трюфель и сметана
да може все красива да остана.
За мои тъй изискани пръстú
страхотен диамант да им блести,
и огърлица с камъни Божé
за мен – това яйце на Фаберже….!

На дърт кокóш носете му ангина,
защото досега не се спомина,
а също ишиас и дерматит
и ако може повечко артрит!

И във последност,
и за мой фасон
аз, моля вú, един красиф гарсон
да донесете тайно през нощú,
пуснете ми го скришно във гащú!!!!

За целия финес и елеганс,
графиня Валерú дьо сен Флоранс
получила два реда във нотúс,
какъв неблагодарен егоис:

«Не бих могъл задоволя Ви ас!
Почакайте, мадам,
льо Жур дьо Спас!!!»

Мосю дьо Траминер

Аз винаги обичала гроздú
и в ма мезóн посяла си лозú,
но напоследък много дъжд валяло
и цялото лозú ми избуяло
и мен ми трябвал гран специалис
със професú и най-отбран гроздист,
да може стопанисва ми лозú
и даже храсталака да коси.
Да го попръсква след льо гран валеж,
да му придава истински стоеж,
да можело винó да е жулú
и весели да бъдели лозú.

Наскоро чула за един винар,
мосю дьо Траминер – льо гран коцкáр,
той учил много за сомелиéр
и може да се каже бил експéр,
разбирал твърде много от зърна,
на цвят, на вкус, дори на семена.
Сам притежавал собствено Шато
Шато Гаяр наричало се то.
Известен бил със своите вина,
на изток и на запад по света,
в шато напивал вечер мамзелú
омаяни от вино и шерú
танцували под звуци на арфú,
та даже им се виждат коленú,
а на сютрú изпълнени със срам
търчали бързо вкъщи при мамáн.

Но минал там изискан елеганс -
Огюст дьо Етиен Ив Сен Лоранс,
той развътял си тънкия бастун
и седнал в сянка под един ластун:
Примлясвал и примижвал във захлас
като един префинен буржоаз
разклащал чаши, смъркал и сумтял,
и най-накрая вино си избрал:

- Ви се намира малко маратура
за толкоз изключително винó?!?
По път поили ме със саламура
съм отвратен от тяхно естество.
И някаква по-сгодничка мамзель
ще моля да ме чака във постель,
но толкова в последност се напиль
че нос в лозите долу засадиль.

Дьо Траминер го зърнал по сютрú,
как заорал с носа си във лехи,
повикали слуги да го вдигнú
и вътре някак да го принеси…
…..
мамзель във яд си врътнала дюпú
и си отишла без да му прости…

Какъв е изводът след гран винó
изпито в неприлично естество,
то може и мъртвеца да вдигнú,
но най-многó ни прави за срамú.

*маратура - туршия /от стар френски диалект/

Мосю Дюпон

Дошъл наскоро тук във Авиньон
льо гран дьо елеганс – мосю Дюпон,
той обладавал толкова финес
и с маниер докарвал много стрес,
на всичките гарсони във града,
дори в Шато дочули за това.

Достигнала мълва за гран фасон,
че пред мамзел избирал все гарсон.

Владеел той изтънчен маниер,
и движел тъй изящно дериéр,
че всичките мамзели от града
му завидяли още на часá.
Те искали да се яви на курс,
да ги обучи във такъв ракурс,
да правели осмици по сокáк,
и леко да показвали си крак.

Мосю Дюпон си имал териер
със пухкав и разрошен дериéр,
той припкал елегантно час по час
заслужило кучИ на …гран екстас…
Мосю Дюпон го хранел с гаудá,
и панделка му връзвал на глава
и водел го в салон на Фрúзон Рош,
да го разчесва с гребен до разкош.

Извеждал на разходка по сютрú
и вечер щом навън се свечери,
излизал със бастун по авеню,
и посещавал Етиен Пардю.

Задирял и гарсони по нощú,
и с тях така изкусно се държи,
ги черпел с петифури и салати
и се надявал после да ги … приобщи!

Но най-накрая тъй му доскуча
да си върти бастуна из града
и основал е школа и салон
за грация, танцú и еталон,
да всява поведение в мамзели,
дори в Сорбона диплома да взели.

Сега е тъй известен по света
кучú живее цяло в суета,
прилайва нежно, просто от природа,
и класа дава в своята порода.

Мосю Пармезан

Живял е някога във Сен Флоран,
известен сиренáр - дьо Пармезан.
Той имал чудно хубава жена –
мадам ла Моцарелла Гаудá,
със кожа бяла като от сметана,
ала от Сатаната обладана:

«Жю сюи прие* на господ всяка нощ
да си прибира дъртия кокóш
и да остави мен като една
красива роза да цъфти сама.
а Той ми отговорил във сютрú,
«Той има прави още сиренú,
не бърза засега да го прибира,
че панталона още му напира!»

Мосю да бъдел толкос работлив,
до дъно на душата отзивчив,
и правел сиренú дьо кашкавал,
и никой лоша дума не казáл,
дорде не го хванали по сютрú
да бий сметана на мамзел Шарнú
и да ú кисне пресен камамбер*
и я нарича «мá пти люмиер»

Ядосана мадам ла Гаудá
и толкос бясна тя не е била,
изхвърлила от къщи Пармезан,
защото вдигнала ръце –
«Аман,
му казала – със твое сиренú,
и всички в Сен Флоран да онодú,
не може да достигне висота
на мое положение така.
Не искала събира още срам,
затуй ранó в сютрú със влак до там,
отивайте си в село при мамáн,
защото тук покой не ще Ви дам».

- Но аз не може мандра да остави,
ще ми мухляса всички кашкавали,
и сиренето ми ще се втвърди,
ще ме напуснат всички клиентú,
не мога да отида при мамáн,
Ви моля да простите тоя срам.

- Тогава обещайте сé соáр*,
че повече не качва на кантар,
и не нарича повече «бижу»
мамзел Шарни – льо гран дьо простетю!
И не подквасва вече бидонú,
със мляко на мадам дьо Лаверни.

Тържествено пред Вас, мá гран амор,
дори да срещна в тесен коридор,
аз няма да посегне да премери,
или дори да сваля жартиери
на всякоя красавица, уви,
хормон отдавна мен да ме тресú,
не ще да бърка в кацата голяма
на нашата съседка бел Флоран
и после да облизва си пръстú,
дали ще е станáло сиренú,
и няма да навкусва саламура,
макар да развали коломие*,
и ще ви храни с абривиетура
льо Камамбер Уви Резелиé!

________________
Жю сюи прие* - моля се
камамбер*- сирене, което се приготвя ръчно от непастьоризирано краве мляко .
сé соáр* - тази вечер
коломие* - вид сирене

Реноа Мазáл

Завършил школа някога в Прованс,
и изживяващ своя Ренесанс,
дошъл в Клермóн Ферáн мосю Мазáл,
където тих животът си вървял.

Донесъл той статив, боú, четкú,
платна, палитри, доста чаршафú,
наел мезон във близост до Шато
и го превел във свое естество.

Та разлепил нотúс по авеню:

«рисува с пардесю, бес пардесю,
Ви моля, вас, мадамес е мосю,
да заповяда със и бес корсаж,
при мен да ви направи на пейзаж,
а най-добре рисува аз мамзель,
със строен крак, с очи като газель,
и в гола същност влага аз бои,
така че същността да съживи,
да заповяда всеки ден и час,
вечерен, най-удобен е за нас,
и по възможност даже без дрехú,
за да не бавим важни процесú…»

Това прочель мосю льо Дарданель,
и таз покана насерьозно взель,
събул си е дори пантальонú,
почти не му останали гащú,
защото тичайки до дом Мазáл
едва пакет на тръни не съдрал.

И влиза с бодра крачка по листó
прикриващо му мъжко естество
мосю Мазáл облещил му очи
видейки всичко как навън висú:
- Ви моля, напуснете ма мезóн,
такъв разгащен и без пантальон,
как смеете дори да доближи
прибирайте си в шепи багажú!

- Добре, отивам, ескюзе моа,
загдет` Ви се натресох у дома
ще питам вкъщи стария мамзель
дали не иска да е Ваш модель!

- Но аз не иска да са те старици!!!

- Художник ли?!? Рисува само цици!
Това, аз знам, изкуство се нарича,
не четката - моделите обича,
се засрамете тук във едър план
кой диплома Ви даде, хич не знам!

След него придошла мадам Шарнú,
на възраст зряла с бюст до коленú,
като видял я Реноа Мазáл,
изтръпнал в ужаст, даже премалял,
и зяпнал, не можал да каже „две”,
и разтреперил своите нозе,
и съжалил директния нотúс,
изписан с негов почерк върху лист.

- Ах, ескюзе моа, мадам Шарнú,
но мой се план съвсем опропасти,
що дирите във този късен час,
тъй дибидюс, щастлива и у нас?!?

- Аз бих желала някакъв портрет
със мон цици додето са в разцвет
рисувайте ме, не бъдете стиснат
ще дойде ден и тези ще увиснат.
Да може като стигне старостта,
със гордост да показвам из града.

- Мон дьо, та що за участ е това,
къде ми е дувар да се подпра?!? -
те още от сега така виси
ще трябват закачалки за уши…
Обидена се врътнала мадам:
- Да знаете и жалба ще подам!!!

И не изминали са ден, два, три,
откакто във Клермон Феран дойдú,
тъй нашият художник побелял
едва от ужаст не оплешивял,
събрал си всички четки и бои
и хукнал да спасява през главú!

Мамзель Лорú Шансон

Ах, Вие знаете мамзель Шансон
дошла е от далечен Соасон,
изкуство да показва в Паризи,
по кабарета и по бардацú,
тя пеела шансон по пти гащú
танцувала без да се умори,
и скоро вече цял Паризиен
от нейна красота бил заслепен.

Най-лично и мосю льо Президóн
поканил я веднъж във своя дом.
да му изпее за Лилú Марлен,
ала разчуло се по медиéн,
и Президóн веднага бил свален.

Та оттогава още се прочу,
мамзел Шансон дори без да събу,
обувка от изящния си крак,
сега съдържа кабаре с бардак.
и нищо, че живяла в кабаре,
и пеела на всяко соаре
тя пазела морал и своя чес.
Кому ли пък са нужни тия днес?!?
И някак срамежлива е била,
а колкото до голи и крака,
жаме тя не събувала гащú
защото гран позор ще я стигнú.

Веднъж във бурна вечер крак въз крак,
кръстосала във липса на мерак,
дошъл мосю с произход най-отбран
и пожелал да види той кан-кан
във нейно изпълнение дори,
поръчал вино, пури и жени

- Ах, ескюзé моа, мосю Жермен,
не искайте , Ви моля, туй от мен,
за този танц са нужни сто жени,
за да показват крак, а и дюпú
- От Вашите доволен ще остана,
откажете ли ми в мига ще стана
и ще отида в друго кабарет
където правят даже и ….омлет.

И просто да допусне не могла
да губи клиентела тъй сама,
обула тя дантели и гащú
и във кан-кан си фръцнала дюпú
направила му после и …омлет
и пандишпан му мазала със мед
и пяла му шансони на уше
и леко го докосвала с краче,
а той оставил всички си пари
под ластик на крачолче на гащú!

Мирúс Рефан

Живеел някога в Сен Антоан
красив гарсон с произход най-отбран,
Мирúс Рефан по име се зовял,
цветя и билки винаги берял,
завирал се в гори и долини,
подушел ли цъфтящи миризми
и точно там попадал на мамзели,
които и девствеността му взели.
Но той останал твърде срамежлив,
макар по своему така красив,
отворил скоро лабораторú,
където сам забърквал парфюмú –
с омайни аромати от Тулон
и дива круша смесвал със озон,
и всичките мамзели до една
се влюбвали във всяка миризма.

- МирИс, мон Шер, ах, знаете ли как
потръпвало ми е носле в мерак
да души от парфюмите ви страстни,
забъркайте ми нещо с водорасли,
отгоре наложете кисел трън,
да ме е страх да се покажа вън,
така да предизвиква дива страст -
да се заключвам със гарсон у нас!

- Коктейл от феромони ще прилича
на тази, дето бързо се съблича,
ала гарсон напръскайте с това -
две капки мирта в изворна вода
и див вулкан в ръцете ви ще има,
ще е един, а някакси за трима!

- За мен, ах, моля Ви, мосю Рефан,
да ми мирише искам на шафран
със нотки на тамян и климентин
и мускус бял, цикория, жасмин,
това смесете, моля, във шише,
ще пия по лъжичка за сърце
и ще ухая денонощно цяла,
та все едно градина съм изяла!

- Но Вие се побъркахте, Жулú,
не мога аз това да причини,
на толкова красива и добра
мамзел, като разлистена лоза,
аз мислел да Ви сложи от муха,
испанска с чиста изворна вода
и после близко да ви наблюдава,
ако ефект страничен нещо дава.

- Ви моля, лавандула с махагон,
какъвто няма нийде в Соасон,
че аз дошла с карета и гарсон
да купи си парфюм за мой фасон!
И моля, концентрирайте го смело,
че нещо вътрешно ме е обзело,
и някаква натривка тип маслó
за тяло от смокиново листó,
и олио за вана със кашмир,
разтапящо божествен елексир,
сапуни за крака и за дюпú
от хиацинт, пачули и сливú.

- О, гран плезир е да Ви видя днес,
ухаете на чар и на финес,
и пръскате изящен сексапил,
за вас дори живот си бих затрил,
ще ви разбъркам малко неролú
с магнолия, гуава, пачулú
и дива слива някъде анфас,
за да оставя спомени за Вас…

И старата мадам Шарден влезú
и на мосю Рефан се премолú:
- Ах, направете моля Ви, парфю
за мен като изискано бижу!

- Ще ви забъркам смес със тубероза,
попръсквайте се сутрин за склероза!

- От мандарина капки, силь ву пле,
и ароматизатор за прасе,
че той откак родил крака не мил
и гран мизер във къщи сътворил.

- Ще ви насипя малко белинá,
кажете да жабури си уста
и час по час крака да си накисва,
безсрамно е така да Ви вмирисва.

Иланг-иланг за пълно декольте,
маслина за красиви рамене,
масло от трън магарешки за стръв,
за плодовитост – ароматна връв,
за всяко нещо имал елексир,
но най-многó обичал май сеир.

Мадам Камиль дьо Финес

Отдолу там, под старите липи
отворила бутик пур ланжерú
работи денонощно без почивка,
и всекиго посреща със усмивка,
продавала гащú, корсет, корсаж,
кильоти, пти гащú, дори бандаж.

И тръгват още рано от сютрú,
маркизи, дами и кукунделú,
и кавалери за любовницú
да пазарува тук във ланжерú,

- Ви, моля за маркиза Лавернú,
да ми дадете тези пти гащú.
- Но тя е тъй широка на дюпи,
едва ли в тях изобщо ще влезú.
- Да имате и чифт белизницú,
че напоследък тъй се изврати,
и някакви диети ми пазú,
затуй ú намаляло и дюпи!
- Тук нямам белезници, но въже,
предлагам на шавливите мъже,
научи ли маркиза за метреси,
ще търсите и кльон да се обеси!

- Аз искала да купи сютиен,
но по-голям, да ставал ми на мен!
- Като за Вас ушиваме шатрú,
елате ги вземете утре в три!

- За мене тънки прашки със дантель,
да си поставя стройния газель,
и някакви прозрачни нощницú,
отвънка да се виждали цицú!
И жартиер със тънки чорапú,
за тези стройни мои кольонú.
Възможно и един вибратоáр,
да си го нося в джоб на пеньоар,
и всички тези мои хубостú
пратете куриер да доставú.

- За граф Монтрьо поръчвам пижамú
и шапка със пискюл да му висú.
- Та той ще стане целият висящ!
- Ох, верно, добавете му бандаж!
сложете му и няколко шортú,
наполеонки даже вълненú,
че кръст когато да му настинú,
не може нищо лично да свършú.

- Ах, добър ден, кюльоти с дантелú
аз иска незабавно да купú,
за мой бабет, по-меки да били
и по възможност тъмно розовú.

- Бонжур, мадам, на този ланжерú,
аз бих желал да може да сложú
пакетът мой във някакви гащú,
да са големи от коприна с плява,
да можело пакет да не стеснява.

- Бонжур, мосю, аз мисля Ваш проблем
съвсем не е в пакет обозначен,
ако мислúте, че е тъй голям
етó, покривалó за шадраван,
но като гледа пти пантальонú
какво ли може вътре да стои!?!

- Аз моля, не обижда на размер,
все някак компенсира с дериер,
я дайте тези прашки за мъже,
да видим как ли ще се събере?

- Ще си стои доволен с панорама,
че вътре е с местó за още двама !!!!!

Мосю Жулиен Фармасú

Той бил серьозен, с малки очилца
набодени накрая на носа,
лекó плешив и две, три косамú,
зализани били му настрани.
Бил неуморен даже през нощú
и сам работел своя професú
мехлеми и за кръс, и за дюпú
разбърквал той от късно до сютрú,

Лекувал май дори и сифилис
и «тежка нужда» с чай от майчин лист,
но ето, че един път през нощта
почукало се шумно на врата,
и докато отворил, тя нахлула
и запъхтяна бързо се събула.

- Какво Ви има, ма шери, Нанú?!
- Хормонът ми направо ме влуди,
бушува ми от пазви в коленú
и мисля скоро ще опозори,
аз има нужда спешно от баланс,
ако ли не, отива във прованс.

- Сега ще видим вътре в този скрин
хормон Ви ще намажем с вазелин,
ще стане мек, ще се успокои
и тъй ще може вече да заспи.

- Но аз не искам сън да ми дойдú,
от сън ще хвана вече плесенú!

- Тогава намерете млад хайлаз
и го избалансирайте у Вас!

Послед това дошла мадам Шарнú:
- Ах, моля Ви, ухото ме боли,
от два, три дена ходи и не чува,
нахълтва тя и също се събува.
- И ако трябва да се съблека,
за прегледа ви, също бих могла?!?

- Ма, моля Ви, та аз не съм медик,
не бих могъл дори и доброволно,
да ви преглеждам, колкото и болна,
да дойдете при мен във късен час.
- Ох, аз пък се надявала на Вас.
- Вземете туй глухарче, за да чува,
и други път така не се събува!

След нея минали и още три -
една за нерви, друга за артрú,
а третата пък някак се подула,
кой знае где гащú си е събула.

Със млада мъжка папрат да се трий,
да може нервът да не се развий
и ако не помогнела е тя,
тогава да я взема през уста!
А за артрú да маже с лосион,
орално – чай от жълт кантарион
и някой час по час да я разтрú,
отпред, отзад - ще светне до зори.

- А Вие, мадмоазель дьо Шантонú,
ще се наложи тук да останú,
че вашето по-сложно е било,
ще ви забъркам чудно мазилó
и ако не помогне до сютрú
ще чака термин, за да го роди!

Такъв бил Жулиен дьо Фармасú,
на всеки се стремил да помогнú,
и бил щастлив от този процедюр,
защото някои плащали натюр.

Лорáн Матúс

Бил хубав той, макар и леко стар,
макар известен в Шамонú коцкáр,
издавал ежедневник медиéн -
наречен кратко «Сен Паризиен».

Излизал той със пресни новини
за нов буланжери и писуар,
но все пак хладнокръвен и суров,
и строг за политиците шамар.
А сам ла Мер внимавал как, дори,
къде, с кого и колко говорú,
да нé го тиражират по сютрИ,
на гран портрет във всички весницú.

И нашият любим мосю Ришар,
учител с име, и познайник стар,
заснет със показалка във зори,
пошляпвайки две, три ученичкú,
за гран позор заснимал го Матúс,
и го приложил цял със текстопис.

Издавал и списание «Плезир»
с полý голú мамзели за сеир,
коя къде кильоти си сабу,
и след това внезапно се прочу.
И в тайна не остана ни една
фриволна тръпка, дързост, красота,
усмивка от невинност заслепена,
веднага в нотизéн бе закрепена
Порочни и възстарички лелú,
с буфани и надиплени фустú,
във цял размер и всеки божи час,
ах, ето я и тук мадам Парнáс.
Пазителка на вечния морал,
семейство, дом –
в корсет, и тънък шал,
прихваната във страшни срамоти,
в прегръдките на Франк льо Депюти.
И похот цял на цяло общество,
дори полите на мадам Тюсо,
развяти като флага на Тулон,
със гледката на дериер на слон.

И тъй издавал клюка и скандал,
и над морала докато трептял,
дойде в града льо гран ле бел ла Фам
и приковала медиЕн натам,
Лорáн Матúс вървял подир кортеж,
на ум дори направил си чертеж,
как този тъй примамлив елексир,
ще сложи на корица във «Плезир»
по пти гащú или пък по листó,
и гран скандал ще стане в общество,
и докато пресмятал си пари
самият той ужасно се влюбú…

Мосю Парнáс

В уютна работилничка до нас
работеше цяль ден мосю Парнáс,
той везаше старателно книгú -
с корица твърда, със метал в ъгли,
понеже много работа била -
той взел си асистентка от града,
поименно се казвала Жоржет
и носела възтесничък корсет.

Понеже тясна стаята била,
задъхвала се тя от сутринта,
по малко разкопчавала корсет,
Мосю Парнáс, тъй както бил зает,
захласвал се по рубенсови форми,
игла изтървал и перо, и норми,
поддържани от френски етикет,
изпадвали щом дойдела Жоржет.

И пращал я поне да пазарува,
та пред носа му да не ги надува…

Но тя понеже палава била,
се връщала с измачкана пола,
разрошена, раздиплена, щастлива,
безкрайно слънце сякаш я облива.
И съжалявал в този миг Парнáс,
че разпилявал буйната и страст,
му идело въжета да прегризва,
стоял далеч и само се облизвал.

Но тъй дошъл и неговият час,
и да не казваль се мосю Парнáс,
във луд галоп сърце му се разрипа,
льо гранд амор отгóр му се изсипа,
и то не друго, а сама Жоржет,
със своя най-невинен мурафет
се сринала със горния му рафт,
където книги слагала отзад.

И в тос момент дошла мадам Парнáс,
да, точно в тос – на похот с дива страст,
заварила съпруг си и Жоржет
в непозволен за гледане кълбет,
и дива ярост просто я напуши,
и пара ú излизала през ýши,
от този гран мизер или позор,
тя вкарала мосю Парнáс в затвор.

И оттогаз затворила врати -
книжарничка със нейните книгú,
Жоржет била изпратена в града,
задето се с культура подигра!!!

Бабет

Аз мисля да познавате Гаспар –
работел касиер на писуар
до него в близост е стоял кльозет
отпред му се помайвала Бабет
и чудела се как да привлече
клиенти, без дори да съблече
блюзон и да покаже жартиер,
типичен за Бретонци маниер.
И днес дошла със туба и ботуши
да продаде вода и меки круши.

Натрупала опашка до Гаспар,
седейки на отсрещен тротоар,
той чудел се какво ли да се случи,
че на Бабет така да се получи,
и всеки се прережда най-отпред,
и бърза да влезИ във кольозет.

А после попритичвали в галоп,
до писуар, присвити на вързоп
и ред по ред пропускал ги Гаспар,
но малък им се стори писуар.

Незнайно кой така ги раздели,
кльозет и писуар на две страни,
мъже търчат през улица веднъж
обратно после и едва се дръж,
таман да разкопчавали гащИ
защото круши меки ала зли.

Към надвечер опашка намаляла
и както си Бабет пари брояла,
дошъл на кон един жандармерИ
и почнал безобразно да крещи
и даже сам Бабет нашамарИ,
защото за едните му пари,
въвела тук синдрома на Дресю
ла Мер оцапал даже пардесю.
Мосю Пардю там преди час влезИ,
и той едва да се опозори.

Та - строго забранили на Бабет
да преминава близо до кльозет!!!

Мосю Трюфéль дьо Аспержú

Във магазин на главно авеню
в съсобственост със Етиен Пардю
отворил гранд льо щанд за зарзават -
красив, разврАтен, още тарикат,

със името Трюфéль дьо Аспержú,
с кантар, теглилки, мерки и дори
със поглед, мерещ всичко най-изящно,
облечено, обуто и прекрасно.
Той знаеше и колко са узрели
две пресни дини под купа дантели
на младата Мари Франс Людовик,
наистина, какъв голям мръсник
и прасковите на мадам Розе,
пращящи изпод нейно деколте,
премерил бе на цвят, дори на вкус,
те струва десет франка килограм,
натюр били, тъй както от мамàн.

- Аз моля, премерете на везни
две килограми пресни трюфелú,
три килограми от това зелú,
две чепки от прекрасното гроздú
домат, краставицú и малко праз,
бих искала да са с превоз до нас.

- Разбира се, със Вашите ръце,
тъй нежни като ангелски криле,
не би могла да носите товар,
та нямате ли вкъщи градинар?!?

- Ах, имам, но го ползвах във зори
да адаптира моите лози,
да прави ми лехи в градина цяла,
ах, как без градинар ли бих живяла?!?
====
- Аз бих желала малко пресен лук
и чесън по-голям,
един до друг
сложете ми ги моля във торба
и две-три ябълки, как бих могла
да не опитам свежият им вкус,
но чакам на опашката голяма,
до моя ред май може и да няма!!!

- Дори да няма ябълки за Вас,
Вий себе си съвсем не тревожете,
заместили ги биха тях и двете,
стоящите Ви в профил и анфас,
в тях цялата опашка се е взряла,
прилична сте на ябълка назряла.

- Не Ви е срам, говорите така,
че сякаш не ядете с таз уста!!!

- Аз искала две-три кила банани
и по възможност сутринта набрани!

- Изчакайте реда си търпеливи,
че свършат ли, ще ви продавам сливи.

- Но аз не мога сливи да изям,
устата ми пресъхва за банан.
И що за истински дьо Аспержú
сте Вие щом ме кара да мени
един артикул толкова желан -
със сливи,
сливи дайте на Арман!!!

- Мен извини, мосю дьо Аспержú,
подайте ми кило от лимонú,
не мога толкоз много да виси,
започнало краче да ме боли!

- На щайга поседнете за момент,
ще ви поема – цял ангажимент
сте Вие, тъй прекрасна ми Жанет.

- Ах, моля Ви и чушки за бабет
сложете ми в торбичка, килограм,
прибирайки се аз да й ги дам.

- На мене пъпеш ще ли ми даде
или ще гледа в мойто деколте?!?

- На господа продавате ли праз,
бих искал да попитам кротко аз?!?

- А на стариците със паркинсон
да бяхте дали малко анасон??!?

- Я, моля Ви, кръгом се обърнете
и магазин ми просто напуснете,
не бих могъл във лудницата цяла
да ви продам дори два портокала.
И всички се изнизали навън,
и с тях излязъл всичкият им шум,
и в магазин останал под секрет
мосю Трюфель и малката Жанет.

Мадам Кутюр

Тя беше на Арман Кутюр жена,
прилежна, млада, свежа, и невинна,
и в любовта си склонна би била
да му помага някакси взаимно
да взима мерки или на фестон
да избродира цял чорап във тон.

Стоеше тя в едно ателие,
то бе уютно, тясно и поне,
един гарсон къде да разкрачИ,
за да не станат къси крачолИ.

- Ма бель, мадам, то знаете ли аз,
не мога тъй направо и пред Вас,
да се представя само дибидюс,
та все пак Вие сте жена със вкус,
аз ходя със накъсани гащИ,
едно кучИ ме оня ден втрещи,
и докато избягал да се скри,
така безсрамно ме опозори!
- Но аз готов съм да сваля дрехИ,
мадам да прави с мене що реши!

- Така отблизо и съвсем без свян
готовността Ви мога да усетя,
но Ви съветвам, скъпи ми Венсан,
ще имаме проблеми със пакета,
Останали наполвина гащИ,
ще да е било страшно туй кучи?!?
Така да Ви захапе със фасон…
- Свалете панталона си, пардон!

- И да застана тук във натюрель?
О, гран мерси!!!
О, кель сюрприз ле бель!!!
- А мога ли пред вашата врата
на карауль тъй цяла нощ да бдя,
докато ми ушиете гащИ?

- Венсан, но вий съвсем се изуми!

- Но, моля Ви, бъдете тъй добра,
не мога голь по авеню така!

- Прикрийте си пакета със ръка …

- Ще ви изчака кротко във седеж,
да спретнете тъй нужния кърпеж.

- Ей тука горе, мисля, до лорнета
да ви оставя място за пакета.

- Но Вие се присмивате, мадам,
как бих могъл дори и аз тъй сам,
да го кача до тези висини,
по принцип тука кърпичка стои.

- Но той е тъй щастлив и поривист,
и жизнен доста и акробатист,
че може и без всякаква тревога
така безгрижно да ви скочи в джоба.

- Но аз не мога да го събера!
Пакетът ми не е една игла,
с която да ви боцна,
и простете,
отново пак да си да я прибера.

Мадам Кутюр направо се вбеси
и шарен кринолин му нахлузИ,
и после го изпрати да върви,
да му се смеят всички в Шамони.

Франк льо Депюти

Зализан, окостЮмен, със бомбе,
със възел, като истинско конте,
разхождаше се Франк льо Депюти,
с лула в уста, лорнет и вестницú,
отивайки до близкото кафе,
там, цял във дим да си ги прочете.

По пътя закачливата Жосú,
подхвърли му две палави очи,
и бодна си ги точно там където
на сантиметър точно под лорнета
във силно изразеният му нос.

- Ах, знаете ли, Франк льо Депюти,
каква се приказка за нос върти,
че този който имал го голем,
на ум бил надарен, че и на …перчем

- А, Вие ли сте мъничка Жосú,
и ореол от страст над Вас личи,
тъй палава и тъй неукротима,
а чух, че сте прописали и рима?!?

- О, не съвсем, аз просто имам трима,
които обожават само мен,
това за рима долни са клюкú,
страстта ми забелязахте, нали?!?

- Разбира се, тя тъй Ви озарява,
че почна нещо май да ми призлява.
Как е възможно тре съвършенствó,
да броди тъй по авеню само?
Да Ви почерпи крем льо каламер,
или ще предпочита пти еклéр?!?

- Не можете със тези сладостú,
току тъй лесно да ме прелъсти,
защото Вий седите в Парламен
и никак не си мислите за мен!!!

- Но кой Ви каза тези глупостú,
от мисълта за Вас почти не спи,
дори и в Парламента се вълнува
току заспи и само Вас сънува.

- Обирайте си, моля Ви, крушú,
че сте лъжец тъй много ви личи!!!

- Дори да Ви се струва на шега
аз имам си пакет на любовта.

- Не, моля Ви, и колко сте напет,
какво съдържа този ваш пакет?!?

- А…, пушка със патрони ри-кушет,
щом ви уцели и не ви избегне,
ще търсите кушетка да си легне…

Тъй бързо е избягала Жосú,
че даже не оставила следи
втрещена и трепереща от гняв,
тя дълго не излизала от тях,
как може този Франк льо Депюти,
такъв език на нея да държи,
не си ли вижда жалкия пакет,
че го захвалил тъй назад напред,
а тя - едно яйце на Фаберже,
не ще да го погледне, край, жамé!!!

мосю Пастерми

Отдавна той задяваше мам`зел
и в близост магазин си бе наел
продаваше месо, салам, котлет,
но най-многО ядосваше Клодет,
и тъй накрай за да си отмъсти,
нахлу тя в магазин на Пастерми.

- Аз питам Ви, дали е твърд салам?!?

- Дали е твърд, самият аз не знам,
но мислите ли си, че мек салам,
дори за миг посмял бих да Ви дам?!?

- Но, моля Ви, пипнете го сама,
човек най-вярва в своята ръка!

- Не искам да си цапам аз ръце,
а имате ли шийки от прасе?

- Аз шийки от прасе ще Ви доставя,
но искам с Вас игра да поиграя,
ще Ви показва късчета месо,
а Вие ще познавате от що
е то или ако сгреши,
безмълвно ще събличате дрехИ,
една след друга, тука в магазин,
пред всяка госпожа и господин,
които пазарува във момента.

- Не искам ваште шийки аз, жаме,
та Вие май сте истинско прасе,
как си измисля някакви игри,
безсрамни да ме мен злепоставИ,
аз, дето няма толкова дрехИ
да се съблича и да си мълчи!!!
- Подайте ми кило наденицА,
че толкова народ се тук събра,
и още, измерете ми филе,
но не туй що държите, о, не, не,
и някакво парченце саздерми,
ах, сетих се и пилешки гърди,
крилца, език и няколко тръткИ.
Начукайте ми две, три пражолИ,
и малко бон филенце – тре жоли,
ще стане във тава със бешамел,
Преглъщате ли, дявола Ви взел!
.......
И после натоварила меса
в ръцете на прислужника Гастон,
тя врътна рокля и излезе вън,
с типичен за мам`зелите фасон.
А в магазинчето на Пастерми
остана тишината да виси,
в едно с висящо негово чене,
че тръгна си облечена Клодет…

Линет дьо Шарми

За нея знаят даже в Авиньон -
ефирна, млада, истински бонбон,
със кожа бяла, като порцелан
изискан маниер, акцент, сопран,

и всичко, що кръвта го синя, иска,
тя светлина и свежест редом плиска.

Изящно и трептящо френско «ер»
гарнира със заучен маниер,
и с лек финес тя раменца раздрусва
и пак нацупва долната си устна.

Мосю Ришар е гений всепризнат -
учител по пиано в този град,
той титлата на доктор защитава,
и на Линет пиано преподава
и я гълчи щом пръстите обърка,
но тази хубост просто го побърква,
забравя и за титла и за срам,
и щом я види се облива в плам
и изчервява чак до пардесю.

- Но, моля Ви, какво Ви е, мосю,
Вий може би сте вдигнали кръвнО,
лицето Ви - червено е и то,
ах, полегнете тук, ще Ви завия,
и даже мога да Ви поразтрия.

При мисълта за нейните ръце,
мосю Ришар се втресе от сърце,
и почна вече той да прибледнява
и в пресекулки да се обяснява,
как всяка вечер тайно я следи,
през светнали прозорци и асми,
и как би искал в тази тъмна доба
да я е художник, а пък тя по роба
да му позира тъй под светлина,
но както гледал, паднал от асма.

- За бога, Вие имате деца,
аз вярно съм красива,
не - прекрасна,
но мога тъй ужасно да Ви фрасна
един юмрук в нахалния Ви нос,
или да Ви изпратя гол и бос,
да ходите по улицата кална.

- Ах, колко сте ядосана,
фатално,
би бИло доктор с мойто потекло,
да ходи вънка бос, без облекло,
да се задиря всякой тук гарсон,
със най-добрия даскал в Соасон.

- Не ме вълнува, аз брои до три,
обирайте си тез партитурИ,
и крак Ви да не стъпва във Шато,

- Но, моля Ви, не тръгвайте със зло,
аз само тайно си за Вас мечтал,
дори във мисълта не обладал,
а Вие викате за сто кози,
та всеки мъж подире Ви пръхти,
и мисли как във рошави храстИ
да Ви примами и ощастливи.

- Мосю Ришар, да нямах аз очи,
и тези изчервените уши
по дяволите, да не бяха мои,
та що за ужас дните ми споходи,
да не покажа и краче навън,
надявам се това да беше сън,
защото всяка вечер аз сънува,
че дрехите си хвърля и лудува
във близкото поточе в натюрел,
не е типично за една мамзел,
гарсон ме в храсти тайно наблюдава,
о, боже мой, това не бил гарсон,
и то не било сън, аз – лунатичка!!!,
и всяка вечер ходила самичка,
ах, не, не мога, туй е срамота,
ще поприпадна, дайте ми ръка!

Кармелита дьо Персиль

Наведена над старото корито,
запретната във пяната до лакти,
переше всяка сутрин Кармелита,
и вечер поприпираше отчасти.

Переше на реката тя дори
от нея най-доволна бе мадам,
но след като два-три пъти роди
престана да я пуска там маман.

Тя носеше прането от река
течащо, чисто и с една ръка
и в къщи центрофужи до зори,
но центрофуга й се развали!

Извика майстор - дърводелец с чук,
за да поправи стария боклук
и той дойде на младия си кон -
наперен, сресан, истински гарсон.
Той поогледа нашето дете,
- Ах, но защо мадмоазель реве?
ще моля Ви, постойте настрани,
и сълзите горещи избършете,
че гледайки Ви късам си сърцето,
не може толкоз крехка красота
да плаче неразбрана и сама.
Сега ще видя тази центрофуга,
не става ли, ще Ви направя друга
и ще забравите за туй пране,
ще викате единственно: Ренеее,
пуснете ме , че свят ми се зави,
О, господи, къде са ми поли!?!
- Сега Ви моля, дайте ми пране,
за да изпробва става или не.

- Но аз опрала всичко на река,
освен да взема да се съблека.

- Но Вие сте със няколко дрехИ,
а центрофуга празна не върти,
за да помогна мисля си от раз
да взема да се съблека и аз.

- Ах, моля Ви, това е срамота,
ще да ни види някоя уста
и после ще разнася из Шато,
интриги, клюки, що не е било.

- И без това като се наведе
излиза вънка цяло деколте,
доде пере чаршафи на река
стоят отсреща зяпнали уста
младежите на цяло Си Шазел,
и си мечтаят за мадмоазель
запретнала поли да крачи боса,
по пресните треви от сенокоса.
И сънища огазила съвсем,
не носила дори и сютиен
не смее тук поли да отстрани
да видим центрофуга как върти.
Дали изцежда всичката вода,
не ще узнаем никога това.

Така и каза, инструмент си взе
и слезе долу в хладното мазе.
Разкаяла се тя след него хукна…
Да продължавам ли?!? Не,
по-добре да млъкна!

ЖозефА дьо Манже

Тя беше тържеството на плътта,
чудесна, мила, пухкава жена -
готвачката в Шато дьо Шамони
твореше най-прекрасните манжИ,
бе весела, на патица прилична,
докато стъпвайки не се капична,
връз качето със кисело зелИ,
големи бяха нейните бели,
във нея всичко бе голям размер.
- Махнете тоз разцъфнал дериер,
заема място чак до Сен Пиер,
със що го храните съвсем не зная,
но ми изглежда сякаш тъне в рая.

- О, Жан Пиер, разсмивате ме, драги,
че на един коняр не му приляга,
да води в себе си такъв език,
бъдете романтик и по лиричен,
и въпреки на суховей приличен,
признайте, че със цялата си мощ
аз всъщност съм един желан разкош!

- А, Вие ме разсмивате сега,
тъй клета и нещастна Жозефа,
доволна във обвивката си цяла,
и сякаш всичката храна изяла,
но изнесете тези телеса
оттук,
оборът тъне в тъмнина,
задръстила прозорци, светлина
и с бюст подпирате вратата здрава
дръпнете се назад, така не става,
ах, вече я отворихте навън,
такава сила, мощна като гръм
и като мълния в хамбар, сте драга,
дано в ръцете Ви да не попадам,
ще ме изстискате като лимон

- Че колко по-изстискан от гарсон?!?
Да виждал някой тук или да чул
той сякаш във чорап се е обул
и грам релеф да няма по снагата,
еднакви му краката и глава
и през гърба четат му се ребра
прозира като тънък пергамен,
във който сладки си пека за мен.
Приличен сушеница е в анфас.
- Нима не са Ви хранили у вас?!?

- Е, хранили са, не чак като вас!!! -
луканки и суджуци, пастерми
редовно правят двете ми лелИ.
А вие сякаш готвила и яла
и никому трохичка да не дала,
че как се храни този дериер
не ще да е с шампанско и хайвер,
и тез паласки - крепостна стена
напомняте ми, скъпа Жозефа.

- Ох, я да сложа малко кроасани,
че намаляват, всеки с тях се храни,
със малко пармезан и даже бри,
о, я я виж и супата ми ври,
и печеното някак намирисва,
готово е, започва да се вкисва.
Почти е станал кремът ми брюле
и новия десер «Шарпантие»,
та мога да поседна да вечеря,
а другите да хапват що намерят.

Антоан дьо Тревил

В Шато Лаверн дошъл на своя кон
от тъй далечния Шатовалон,
бе той красив и снажен, и с пера
по шапката триъгълна с тафта
и бе тъй горд, наперен и женкар,
като един същински мускетар.

И насред двора спря се да попита,
докАто отпочинали копита
на дорестия, млад и лъскав кон,
представяйки се – Антоан дьо Мон,
а по баща, известен – дьо Тревил
на тъй втрещения мосю Нервил,
излизайки да види той навън,
кой най-нахално вдига този шум.

- Аз диря мадмазель дьо Лаверни,
не гледайте ме с тези си очи,
познаваме се лично от Прованс,
и там ми дала тя един аванс,
и докато на Вас се обяснява,
отзад Ви сякаш слънцето изгрява,
- мА шер, прекрасна в своя натюрель,
за да Ви има, всеки би умрель!

- Но моля Ви, не Ви познавам аз,
и напуснете ми Шато тос час,
не мислите, нали, с прекрасни думи,
така ще омагьосате ума ми.

- Мон дьо, съвсем не се надявах аз
да срещна толкоз красота у Вас,
подправена със нервност на краче,
което иска да ме завлече
далече от очите хорски, чужди,
и да попълни възвишЕни нужди,
от най-изискана любов и плам,
каквито мога само аз да дам.

- Ах, моля Ви, та що за мускетар
сте Вие толкоз дрипав, не и стар.

- Но мене ме подгонили жени,
когато спрял в гора да облекчи,
и на ресни направили мундир,
и шапката ми натопили в вир,
за да не мога да си ида бързо,
и конят мой за бряст стоя завързан,
затуй дошъл потърси помощ тук.
Ви се намира някой ямурлук?!?

- Но, Вий мосю, ми правите напук!
аз казала, вървете си веднага,
а Вие за оставане се стяга,
ми наметнете този китенИк,
Макар, че във очите Ви «мръсник»
изписано и тайно се подава,
до утре сутринта в Шато остава
и после тръгва пак на своя кон.

- Аз трябва да потегля за Вермон,
ала не зная пътя във зори,
не бих могъл да тръгна и дори,
да ми показват пътя със компас,
ще мисля безразборно все за Вас.

- И приберете сабята си, моля,
едва прекършвам сетната си воля,
да я прихвана с двете си ръце…

Оръжие такова не видяла
предвкусила и бойната му слава,
припаднала в ръце на мускетар,
Клодет положена в тревата спеше
а Антоан над нея суетеше.
Сънуваше тя дългия му меч,
как я спасява в безразборна сеч,
и я отнася някъде на коня…

- Но спрете се, или ще Ви изгоня,
да дирите пътеките в нощта,
камшика си далеч от мен сложете,
защото изкушават се ръцете
да Ви напляскат с него по гърба…
- Що диря тук на мократа трева?!?
Нима опиянихте ме с винО,
и тук тревата стана ни легло?
Кажете ми, защото в своя бяс
в гора дълбока Ви завеждам аз
и Ви оставям там, за да се лута
и сам да дири пътя за Вермон…

- Ах, боже мой тя дива е кошута,
как бих я взел със мен на моя кон!

И докато разправата върви,
изгубили се в тъмните гори
и даже досега в Шато Лаверн
Клодет не се завърна никой ден!

Франсоа

Отскоро бе дошъл в Шато Мон Блан -
младеж със хъс и юношески плам,
хлебар от долината на Лоара,
избягал на маман от пеньоара,
пристигнал да изкара тук пари,
и при възможност да се задоми.

В азалиите свежи я видя,
красива като момина сълза,
напъпила като омайна роза,
във вените му вливаше глюкоза,
и в нощите му адска твърдост вля...

- Ще Ви омеся, дълго със закваса
и ще го подържа така да втаса,
тестото изобилно се подува,
не знае като Вас да се преструва,
че се размеква във ръце,
които
разбиращо го месят и оплитат
и козунаци ще Ви завъртя,
тъй бели като Вашите крака.

- Мон дьо, къде видяхте ми краката?!?

- Надигнала се бе една подплата...
и изотдолу най-прекрасна гледка!

- Смилете се, дори да съм кокетка,
аз имам чувства и момински срам,
ала къде е той дори не знам,
но съм научена зад туй ветрило
да крия изчервено и свенливо,
прекрасното си ангелско лице…

- Да, хляб със кориандър и стафиди,
при мене само може да се види,
уханието ще да привлече,
плътта невинна в моите ръце….

- За бога, що за странен водевил,
аз мисли чав* акъла Ви изпил
и Ви оставил тука да се мъчи,
ако Ви чул, абат ще Ви отлъчи
и Ви остави да се скита сам -
стоящ далеч от Божия му храм.

- И петифури със най-нежен крем...

- О, боже мой, и те ли са за мен!

- Десерт „Шарпантие” и кроасани,
ще Ви омеся утре като стана
и после най-отбраното парфе,
от диви ягоди и кадифе,
събрано от прекрасна горска гъба,
ще го сервирам със Пино Ноар,
но обещайте – само с пеньоар
да срещнете туй кулинарно чудо,
не бих приел насреща нищо друго.
Усмивка стопли Вашето лице!?!

- Мон дьо, това са най-прекрасните ръце,
как искам с пандишпан дьо конфетюр,
да ме сервира, както съм натюр,
да ме изпие с чаша от Шампан,
или със вино от Шато Мон Блан!!!
- Ох, Господи, къде ми е главата,
та се обличам вече без подплата
и нощем гоня славеи навън,
светулки набраздяват моя сън,
когато легна някъде в тревата,
очаквайки да имам във отплата
хлебарят наш - потаен и красив,
и пак се питам где ми е главата?!?
Конярят сутринта бе тъй щастлив?!?
-----------------------
*чав - мъжкият на чавка

Марсел

Наметнал сантиметър на врата
замислено присвил мустачки тънки
той мерки вземаше И със очи,
но гледаше това да не личи,

Контесата бе твърде срамежлива -
свенлива, кротка, девствена почти.
Извърна се, добре да я огледа,
и бавно се към него приближи.

- Мосю, ще бъдете ли тъй добър,
яка ми направете от велур,
и дълги ръкавици за ръцете,
и моля Ви, на плат не се скъпете!

- За Вас, Контесо, всичко бих сторИл,
снагата Ви в дантела бих обвил,
бих махнал тези тежки кринолини,
безропотна, чиято сте робиня,
и бих показал красотата Ваша,
о, ме пардон,
не исках да Ви плаша,
така сте Вие цвете в целуфан…

- Ах, моля, направете ми яката
и нека не говорим за снагата,
която от одеждите ми тесни
напиращо опитва вън да блесне.

- Ще ви направя обло деколте,
за прелестите ви неземни две!

- Но те ще се изсипят май навън?!?

- И ще превземат всеки мъжки сън!!!
и после туй красиво деколте,
ще закача аз на презрамки две
и пелерина няма да ви сложа,
та да закрива нежната ви кожа,
оставил бих я цялата да свети,
ах, моля, наглостта ми Вий простете,
Мосю дьо Конт, ще бъде тъй щастлив,
блазе му на нещастника плешив,
ръце такива, лебедова шия
не мога в цял Дижон аз да открия,
а той ги има вкъщи на тепсия,
несправедливо лоша е Съдба,
но аз ще съм щастлив дори едва
да мога само мярка да ви взема,
и да ви шия докато съм жив –
чорапи и дантелено бельо,
красиви рокли, воалет в бордо,
дори и нощница от жив сатен,
уви, не ще я ползвате със мен!

- Но аз Ви искам кожена яка
и топли ръкавици за снега!...

- Най-хубавите мерки взимам аз
върху трева, до някой буен храст…,
и роклята - творба, неземна, божа
ще ви залепне като втора кожа.

- Но Вие…., Господи какво хлапе,
изслушайте Контесата поне!!!!

Марсел бе толкоз млад и непослушен
Контесата от край до край преслуша,
и мерки взе отвсякъде където…,
----------------------
сега ще шие люлка за детето.

Абат Пиер и Тоанет

От името, дочуто през нощта
настръхваше той някак безпричинно
тя бе Антоанет дьо Валоа -
красавица, зачената в невинност.

За първи път на бала я видя -
прекрасна, като бяла пеперуда
с очи като цвета на изумруда
и с още други две, о, небеса!

Служител на Всевишния бе той,
смирен, послушен,
верен чак до гроба,
ала съдбата хич не бе добра
и скоро го застигна участ зла,
и Сатаната тъй го изкуши,
че цял живот след туй да се черви.

И ето във неделя влезе Тя,
обляна в цялата си красота,
заметната със плътна пелерина,
отметна я, и покривът се срина -
по най-изрязания си корсет
на изповед дошла бе Тоанет
и той си глътна всичките слова
как да нарича „дъще” таз жена,
и после дълго да я опрощава?!?
- О, Боже, що за участ бе такава,
приличаща на моята, уви,
тъй грешен ли съм бил аз допреди,
та ме наказваш с толкова тревога
пред мен на крачка е, а да не мога,
да я докосна, ще умра…
За бога!

- Ах, отче, много грешна съм била,
Прости ми отче, моля те, греха!
Тя рече примирено, поглед сведе,
и отчето към нея се приведе:

- Какво ли толкоз, чадо, съгреши?

- Направила съм няколко …бели,
отворила съм устните си грешни
и вместо с тях молитви да редя,
така съм образувала греха.

- Чудесна сте, целувам ви ръка! -
изпуснаха се устните, в които
грам порицание не бе открито.

- Но за беда аз имам други грешки.

- Не са ли те пак толкова човешки?
Налага се да палите свещта
и огън да поддържате в нощта,
ще трябва да будувате подир
една, две или три нощИ безспир.

- Но аз не казах другия си грях -
в една безумна нощ не се прибрах
и тръпна в положение в което
не зная на кого ще е детето?!?

- О небеса, със вашите гърди,
спокойно ще изхраните и три!!!

- Ах, отче вие нямате ли срама,
пред вас стои една почтена дама,
желаеща да И се опрости!

И тъкмо почна да я опрощава,
събуди се от глъчката навън,
не се повтори друг път този сън,
абатът само спи и се надява...

Гастон

Той беше градинар и най-прилежно
се грижеше за розите И свежи
подрязваше и храстите И нежно,
и кротко го навяваха копнежи.

Чимширите в ръката на художник
възкръсваха във форми и надежди,
береше И букетче всеки вторник
от фрезии, зюмбюли и аспержи …

И пресни теменужки от гората
и носеше той сутрин във кревата...

Тя беше тъй изискана и млада,
на кротката невинност бе сестра,
израснала в охолство и наслада
на всичките си грешни сетива,
ала безупречния водевил,
не би могъл Гастон да заблудил.

Той виждал и под тежък кринолин,
горещо тяло, страсти притаило,
и зад клепачи и ресници с туш,
усещал поглед не съвсем невинен,
но като верен паж и цял герой
език зад зъбите държал е той.
Изчаквал е моментът подходящ,
и знаейки си, че ще дойде време
в което ще завира своя нос
в красивите И бели хризантеми.

- Ма бель, мадам, аз мога до зори,
да адаптирам Вашите лози
и Вашата „павония ругалда”
и нарциси, и момини сълзи,
гарденията Ви осиротяла,
от цвят и аромат тъй натежала.

И точно тук, под белите брези,
ще да Ви сбъдна цветните мечти.

- Ах, спрете моля Ви с това садило,
навън отдавна е развиделило
и моята „павония ругалда”
ще ви излезе през носа веднага
щом Ви дочуе нашият Маркис!

- Аз бих го наримувал със … сюрприз
и бих му скочил на дуел тъй сам,
уви, мен не долюбва ме мадам!..
- И любовта И няма да измоля!
Подайте този нож да се заколя!

- О, не, не прекалявайте, Гастон,
без Вас ще тъне в мрак и моят дом,
и моите напъпили цветя,
не мога тъй със Вас да се простя,
и орхидеята ми ще умре -
далече от грижовните ръце.
Дано Маркиз не чуе за това
ще ми изтръгне всичките „цветя”!!!

Фабиен

О, мон шер, Фабиен,
тук във този жарден,
колко пъти Ви срещах случайно,
но съдбата реши
тъй без ум, до уши
да ме влюби във вас до безкрайност.

И така всеки ден,
о, мон шер, Фабиен,
аз Ви гледам сама отдалече,
и очаквам нощта,
за да мога да спя
и сънувам, че имам Ви вече.

О, мон шер, Фабиен,
мразя дългия ден
без очите ви топли, бездънни,
бродя дълго сама
от леха на леха,
и в жарден всички рози са тръни.

Ма шери, Ебони
моите слабини,
о, пардон,
слабост исках да кажа,
са красиви жени,
със искрящи очи
и със дълги крака до безкрая.

О, мон шер, Фабиен,
люмиер сте за мен,
във тъмницата зла на живота,
посегнете с ръка,
че и аз съм жена -
дългокрака, красива и строга!

Мон амур, Ебони,
ох, не ми ли личи,
всяка нощ аз самотен си лягам,
Вие мой сте бон шанс,
но не сте от прованс,
и не мога към вас да посягам.

Мон амур, Фабиен,
Вий сте точно за мен -
страстен, умен и леко покварен,
тъй на глед срамежлив,
и безсрамно красив
как да бъдете сам изоставен?!?

Ах горката, шерис,
аз съм неин каприс,
и от мене не ще я откажа
- ала имам сюрприс -
упорит сифилис, -
но кажете ми, как да и кажа?!?

Жизель

И там, на парка в лоното стаена,
без малко се почувства прелъстена.

От малка там я водеше мамАн,
със кукли, гувернантки и дантели,
със племеници, братовчедки, лели,
или със пудела – красив и сам.
Познаваше тя всякоя тревичка,
и песента на всяка пойна птичка,
познаваше и смръкналия лес,
където често бродеше нощес.

И често в парка късаше цветя
приклекнала, с изящната ръка,
и често се натъкваше случайно
на млади господа в разходка тайна
и трепетно навеждаше ресници,
и без да иска вдигаше поли
за да прекрачи цветните лехи…

- Не мога ли във парка през нощта
една беседа да Ви изнеса?

- О, моля Ви се, що за срамота?! -
беседа в парка аз да понеса,
на тихите си плещи в тъмнината,
абатът ще поиска във отплата
молитви дълги нощем да редя
наместо в парка да се веселя,
със господа съмнителни,
но страстни...

- Мон Дьо, не знаех колко сте прекрасна!
И както тъй поскубвате цветя,
една роднина скоро изгоря
във лоното на непосилни страсти,
сега деца приспива и отчасти
прибягва тук до парка за утеха -
понякога,
не и е никак леко…
- Внимавайте, защото семената
покълват много бързо в тъмнината!!!
И знаете ли, Господ ви опазил,
когато джентълмен ви е облазил,
защото пошлостта е странна сила,
отколе тя във мен се е вселила,
но аз съм строг и богобоязлив,
затуй със вас ще бъда предпазлив,
Тревожа се, в градинската омая
пейзан нахален да не Ви замая
главата целомъдрена накрая!

- Аз, …. може за пейзан да си мечтая?!?
С висок зарзаватчийски интелект,
омръзна ми от фльонги и бастуни,
от гОблени, пиано и езда,
от префърцунени надути думи…


Какво ще сторите, за да простя
че тъй нахлухте в мойта самота,
изпълнихте и парка със хормони?

- Ах тези устни, като две бонбони!
И тази разтреперана брадичка,
о, Господи, наказвай ме със всичко,
но дай ми ги за миг или за два!

- Мосю, защо ме гледате така,
че сякаш всеки миг ще да положа
във дланите Ви нежната си кожа?!?

- О, не, не исках аз да Ви тревожа!
Вървете си, додето сте сама,
че аз не мога сам да си замина,
останете ли - ще си тръгнем трима!

Една така свенлива мадмоазель

- Кому сте, драга, толкова сърдита? –
до нея доближи и я попита,
а тя през сълзи и със глас смутен:
- Не искал да ухажва точно мен.
Недоузрял, безмозъчен кретен.

- О не, не го описвайте така,
ще измърсите сладката уста,
която той не искал да целува,
дано до сто години Ви сънува
как бродите в нещастния му сън,
а той стои и гледа Ви отвън,
и иска да Ви пипне, но ръката
е твърде мръсна, даже прокълната.

- Ах, моля Ви, това е мой проблем!

- Но, Вие клета, идвате при мен,
не мога да оставя красотата
тъй недокосната, сама и без отплата,
ще принудЯ въпросния кретен
в краката Ви да стене изтощен,
ако не мога пък да го направя
тогава сам това ще изиграя.

- Но, Вие прекалявате, Жермен,
защо се случва винаги на мен?!?
провинциален, плосък водевил.
- Ох, бихте ли сълзата ми изтрил?!?
- И бихте ли ме взели на ръце,
усещам болка в лявото краче,
а бащината къща е далече -
свенливо го погледна и се свлече.

- Аз мога много хубави неща …..,
да ви изсвиря на ей тас лютня.

- Но, моля Ви, тъй глупав не бъдете
лютнята си веднага приберете.
- Сами във тази хубава гора
на кой би се дослушала лютня?!?

- Не, драга, потърпете засега,
че аз честта моминска ще спася,
и ще извикам утре на дуел,
тоз недоносен, вироглав петел.

- О, Вие благородник сте голям,
дали не мога да Ви се отдам?!? -
за малко, тъй неволно и сама?!?
Ах, що за невъздЪржана уста
е моята, прощавайте, за бога,
но думите излизат и не мога,
със волята си да ги задържа,
безумница ще да се нарека.
и тоз час вкъщи ще се прибера
страстта си с кочияша да гася
и да не се излагам в обществото,
което не прощава на жена,
неовладяла своите крака.

- Дай боже, да сте винаги така! -
а аз да тъна в мрак и нищета,
понеже Тя да озари не може -
страстта Ви луда, скромното ми ложе.

Незнайно как...?!?

- Простете, тук във тъмната гора,
нима изгубила сте се сама?!?

- Не зная що ви буди интереса,
но отговора май ще ви хареса!?!

- Кажете драга, толкова красива,
що дирите във местност причудлива,
там, гдето няма ни човешки крак,
май таен звяр оставил Ви е знак?!?

- Да, страннико, Вий питате ме вяло,
но срам облива ми лицето цяло,
защото аз избягах от дома,
да срещам тайно тук любов сама.
- По дирите ми винаги вървят
безброй слуги и гувернантки стари,
досаждайки с въпроси и забрани,
не е ли време да им тропна с крак?

- Разбира се, е време, но все пак,
да хукнете сама във този мрак,
нима страха неверен не догони
гърдите сладки, като две бонбони?!?

- Ах, не, не споменавайте гърди,
защото други срам ще долети
и ще изпълни пазвите ми топли,
спасете ме от ненадейни вопли!
- Не е ли чудно, че сте непознат,
а тъй нахално и във моя свят
навлизате безсрамно и умело,
а изчервена аз да свеждам чело.

- Простете, но от гъстата гора
аз на ръце, ще да Ви изнеса
и ще Ви тръшна на една поляна

- Аз, …недостъпна исках да остана!!!

- Къде се губи този мой любим?,
че може ненадейно, без да иска
любимата му с друг да съгреши
и друг страстта и буйна да разплиска?!?

И усъмнила себе си сама,
объркана, и плаха, и ранима,
поруменяла цяла се обърна
и с длани непознатия обгърна.

Какво се случи в тъмната гора
научих от измачкана трева.
Написах, но се изчерви перото!
Изтрих го! срам полази ме защото.