понеделник, 20 юли 2009 г.

Мосю Пармезан


Живял е някога във Сен Флоран,
известен сиренáр - дьо Пармезан.
Той имал чудно хубава жена –
мадам ла Моцарелла Гаудá,
със кожа бяла като от сметана,
ала от Сатаната обладана:

«Жю сюи прие* на господ всяка нощ
да си прибира дъртия кокóш
и да остави мен като една
красива роза да цъфти сама.
а Той ми отговорил във сютрú,
«Той има прави още сиренú,
не бърза засега да го прибира,
че панталона още му напира!»

Мосю да бъдел толкос работлив,
до дъно на душата отзивчив,
и правел сиренú дьо кашкавал,
и никой лоша дума не казáл,
дорде не го хванали по сютрú
да бий сметана на мамзел Шарнú
и да ú кисне пресен камамбер*
и я нарича «мá пти люмиер»

Ядосана мадам ла Гаудá
и толкос бясна тя не е била,
изхвърлила от къщи Пармезан,
защото вдигнала ръце –
«Аман,
му казала – със твое сиренú,
и всички в Сен Флоран да онодú,
не може да достигне висота
на мое положение така.
Не искала събира още срам,
затуй ранó в сютрú със влак до там,
отивайте си в село при мамáн,
защото тук покой не ще Ви дам».

- Но аз не може мандра да остави,
ще ми мухляса всички кашкавали,
и сиренето ми ще се втвърди,
ще ме напуснат всички клиентú,
не мога да отида при мамáн,
Ви моля да простите тоя срам.

- Тогава обещайте сé соáр*,
че повече не качва на кантар,
и не нарича повече «бижу»
мамзел Шарни – льо гран дьо простетю!
И не подквасва вече бидонú,
със мляко на мадам дьо Лаверни.

Тържествено пред Вас, мá гран амор,
дори да срещна в тесен коридор,
аз няма да посегне да премери,
или дори да сваля жартиери
на всякоя красавица, уви,
хормон отдавна мен да ме тресú,
не ще да бърка в кацата голяма
на нашата съседка бел Флоран
и после да облизва си пръстú,
дали ще е станáло сиренú,
и няма да навкусва саламура,
макар да развали коломие*,
и ще ви храни с абривиетура
льо Камамбер Уви Резелиé!

________________
Жю сюи прие* - моля се
камамбер*- сирене, което се приготвя ръчно от непастьоризирано краве мляко .
сé соáр* - тази вечер
коломие* - вид сирене

Няма коментари:

Публикуване на коментар