вторник, 11 август 2009 г.

Мосю дьо Траминер


Аз винаги обичала гроздú
и в ма мезóн посяла си лозú,
но напоследък много дъжд валяло
и цялото лозú ми избуяло
и мен ми трябвал гран специалис
със професú и най-отбран гроздист,
да може стопанисва ми лозú
и даже храсталака да коси.
Да го попръсква след льо гран валеж,
да му придава истински стоеж,
да можело винó да е жулú
и весели да бъдели лозú.

Наскоро чула за един винар,
мосю дьо Траминер – льо гран коцкáр,
той учил много за сомелиéр
и може да се каже бил експéр,
разбирал твърде много от зърна,
на цвят, на вкус, дори на семена.
Сам притежавал собствено Шато
Шато Гаяр наричало се то.
Известен бил със своите вина,
на изток и на запад по света,
в шато напивал вечер мамзелú
омаяни от вино и шерú
танцували под звуци на арфú,
та даже им се виждат коленú,
а на сютрú изпълнени със срам
търчали бързо вкъщи при мамáн.

Но минал там изискан елеганс -
Огюст дьо Етиен Ив Сен Лоранс,
той развътял си тънкия бастун
и седнал в сянка под един ластун:
Примлясвал и примижвал във захлас
като един префинен буржоаз
разклащал чаши, смъркал и сумтял,
и най-накрая вино си избрал:

- Ви се намира малко маратура
за толкоз изключително винó?!?
По път поили ме със саламура
съм отвратен от тяхно естество.
И някаква по-сгодничка мамзель
ще моля да ме чака във постель,
но толкова в последност се напиль
че нос в лозите долу засадиль.

Дьо Траминер го зърнал по сютрú,
как заорал с носа си във лехи,
повикали слуги да го вдигнú
и вътре някак да го принеси…
…..
мамзель във яд си врътнала дюпú
и си отишла без да му прости…

Какъв е изводът след гран винó
изпито в неприлично естество,
то може и мъртвеца да вдигнú,
но най-многó ни прави за срамú.

*маратура - туршия /от стар френски диалект/

вторник, 4 август 2009 г.

Мосю Дюпон


Дошъл наскоро тук във Авиньон
льо гран дьо елеганс – мосю Дюпон,
той обладавал толкова финес
и с маниер докарвал много стрес,
на всичките гарсони във града,
дори в Шато дочули за това.

Достигнала мълва за гран фасон,
че пред мамзел избирал все гарсон.

Владеел той изтънчен маниер,
и движел тъй изящно дериéр,
че всичките мамзели от града
му завидяли още на часá.
Те искали да се яви на курс,
да ги обучи във такъв ракурс,
да правели осмици по сокáк,
и леко да показвали си крак.

Мосю Дюпон си имал териер
със пухкав и разрошен дериéр,
той припкал елегантно час по час
заслужило кучИ на …гран екстас…
Мосю Дюпон го хранел с гаудá,
и панделка му връзвал на глава
и водел го в салон на Фрúзон Рош,
да го разчесва с гребен до разкош.

Извеждал на разходка по сютрú
и вечер щом навън се свечери,
излизал със бастун по авеню,
и посещавал Етиен Пардю.

Задирял и гарсони по нощú,
и с тях така изкусно се държи,
ги черпел с петифури и салати
и се надявал после да ги … приобщи!

Но най-накрая тъй му доскуча
да си върти бастуна из града
и основал е школа и салон
за грация, танцú и еталон,
да всява поведение в мамзели,
дори в Сорбона диплома да взели.

Сега е тъй известен по света
кучú живее цяло в суета,
прилайва нежно, просто от природа,
и класа дава в своята порода.