Мадам Камиль дьо Финес

Отдолу там, под старите липи
отворила бутик пур ланжерú
работи денонощно без почивка,
и всекиго посреща със усмивка,
продавала гащú, корсет, корсаж,
кильоти, пти гащú, дори бандаж.

И тръгват още рано от сютрú,
маркизи, дами и кукунделú,
и кавалери за любовницú
да пазарува тук във ланжерú,

- Ви, моля за маркиза Лавернú,
да ми дадете тези пти гащú.
- Но тя е тъй широка на дюпи,
едва ли в тях изобщо ще влезú.
- Да имате и чифт белизницú,
че напоследък тъй се изврати,
и някакви диети ми пазú,
затуй ú намаляло и дюпи!
- Тук нямам белезници, но въже,
предлагам на шавливите мъже,
научи ли маркиза за метреси,
ще търсите и кльон да се обеси!

- Аз искала да купи сютиен,
но по-голям, да ставал ми на мен!
- Като за Вас ушиваме шатрú,
елате ги вземете утре в три!

- За мене тънки прашки със дантель,
да си поставя стройния газель,
и някакви прозрачни нощницú,
отвънка да се виждали цицú!
И жартиер със тънки чорапú,
за тези стройни мои кольонú.
Възможно и един вибратоáр,
да си го нося в джоб на пеньоар,
и всички тези мои хубостú
пратете куриер да доставú.

- За граф Монтрьо поръчвам пижамú
и шапка със пискюл да му висú.
- Та той ще стане целият висящ!
- Ох, верно, добавете му бандаж!
сложете му и няколко шортú,
наполеонки даже вълненú,
че кръст когато да му настинú,
не може нищо лично да свършú.

- Ах, добър ден, кюльоти с дантелú
аз иска незабавно да купú,
за мой бабет, по-меки да били
и по възможност тъмно розовú.

- Бонжур, мадам, на този ланжерú,
аз бих желал да може да сложú
пакетът мой във някакви гащú,
да са големи от коприна с плява,
да можело пакет да не стеснява.

- Бонжур, мосю, аз мисля Ваш проблем
съвсем не е в пакет обозначен,
ако мислúте, че е тъй голям
етó, покривалó за шадраван,
но като гледа пти пантальонú
какво ли може вътре да стои!?!

- Аз моля, не обижда на размер,
все някак компенсира с дериер,
я дайте тези прашки за мъже,
да видим как ли ще се събере?

- Ще си стои доволен с панорама,
че вътре е с местó за още двама !!!!!

Мосю Жулиен Фармасú

Той бил серьозен, с малки очилца
набодени накрая на носа,
лекó плешив и две, три косамú,
зализани били му настрани.
Бил неуморен даже през нощú
и сам работел своя професú
мехлеми и за кръс, и за дюпú
разбърквал той от късно до сютрú,

Лекувал май дори и сифилис
и «тежка нужда» с чай от майчин лист,
но ето, че един път през нощта
почукало се шумно на врата,
и докато отворил, тя нахлула
и запъхтяна бързо се събула.

- Какво Ви има, ма шери, Нанú?!
- Хормонът ми направо ме влуди,
бушува ми от пазви в коленú
и мисля скоро ще опозори,
аз има нужда спешно от баланс,
ако ли не, отива във прованс.

- Сега ще видим вътре в този скрин
хормон Ви ще намажем с вазелин,
ще стане мек, ще се успокои
и тъй ще може вече да заспи.

- Но аз не искам сън да ми дойдú,
от сън ще хвана вече плесенú!

- Тогава намерете млад хайлаз
и го избалансирайте у Вас!

Послед това дошла мадам Шарнú:
- Ах, моля Ви, ухото ме боли,
от два, три дена ходи и не чува,
нахълтва тя и също се събува.
- И ако трябва да се съблека,
за прегледа ви, също бих могла?!?

- Ма, моля Ви, та аз не съм медик,
не бих могъл дори и доброволно,
да ви преглеждам, колкото и болна,
да дойдете при мен във късен час.
- Ох, аз пък се надявала на Вас.
- Вземете туй глухарче, за да чува,
и други път така не се събува!

След нея минали и още три -
една за нерви, друга за артрú,
а третата пък някак се подула,
кой знае где гащú си е събула.

Със млада мъжка папрат да се трий,
да може нервът да не се развий
и ако не помогнела е тя,
тогава да я взема през уста!
А за артрú да маже с лосион,
орално – чай от жълт кантарион
и някой час по час да я разтрú,
отпред, отзад - ще светне до зори.

- А Вие, мадмоазель дьо Шантонú,
ще се наложи тук да останú,
че вашето по-сложно е било,
ще ви забъркам чудно мазилó
и ако не помогне до сютрú
ще чака термин, за да го роди!

Такъв бил Жулиен дьо Фармасú,
на всеки се стремил да помогнú,
и бил щастлив от този процедюр,
защото някои плащали натюр.

Лорáн Матúс

Бил хубав той, макар и леко стар,
макар известен в Шамонú коцкáр,
издавал ежедневник медиéн -
наречен кратко «Сен Паризиен».

Излизал той със пресни новини
за нов буланжери и писуар,
но все пак хладнокръвен и суров,
и строг за политиците шамар.
А сам ла Мер внимавал как, дори,
къде, с кого и колко говорú,
да нé го тиражират по сютрИ,
на гран портрет във всички весницú.

И нашият любим мосю Ришар,
учител с име, и познайник стар,
заснет със показалка във зори,
пошляпвайки две, три ученичкú,
за гран позор заснимал го Матúс,
и го приложил цял със текстопис.

Издавал и списание «Плезир»
с полý голú мамзели за сеир,
коя къде кильоти си сабу,
и след това внезапно се прочу.
И в тайна не остана ни една
фриволна тръпка, дързост, красота,
усмивка от невинност заслепена,
веднага в нотизéн бе закрепена
Порочни и възстарички лелú,
с буфани и надиплени фустú,
във цял размер и всеки божи час,
ах, ето я и тук мадам Парнáс.
Пазителка на вечния морал,
семейство, дом –
в корсет, и тънък шал,
прихваната във страшни срамоти,
в прегръдките на Франк льо Депюти.
И похот цял на цяло общество,
дори полите на мадам Тюсо,
развяти като флага на Тулон,
със гледката на дериер на слон.

И тъй издавал клюка и скандал,
и над морала докато трептял,
дойде в града льо гран ле бел ла Фам
и приковала медиЕн натам,
Лорáн Матúс вървял подир кортеж,
на ум дори направил си чертеж,
как този тъй примамлив елексир,
ще сложи на корица във «Плезир»
по пти гащú или пък по листó,
и гран скандал ще стане в общество,
и докато пресмятал си пари
самият той ужасно се влюбú…

Мосю Парнáс

В уютна работилничка до нас
работеше цяль ден мосю Парнáс,
той везаше старателно книгú -
с корица твърда, със метал в ъгли,
понеже много работа била -
той взел си асистентка от града,
поименно се казвала Жоржет
и носела възтесничък корсет.

Понеже тясна стаята била,
задъхвала се тя от сутринта,
по малко разкопчавала корсет,
Мосю Парнáс, тъй както бил зает,
захласвал се по рубенсови форми,
игла изтървал и перо, и норми,
поддържани от френски етикет,
изпадвали щом дойдела Жоржет.

И пращал я поне да пазарува,
та пред носа му да не ги надува…

Но тя понеже палава била,
се връщала с измачкана пола,
разрошена, раздиплена, щастлива,
безкрайно слънце сякаш я облива.
И съжалявал в този миг Парнáс,
че разпилявал буйната и страст,
му идело въжета да прегризва,
стоял далеч и само се облизвал.

Но тъй дошъл и неговият час,
и да не казваль се мосю Парнáс,
във луд галоп сърце му се разрипа,
льо гранд амор отгóр му се изсипа,
и то не друго, а сама Жоржет,
със своя най-невинен мурафет
се сринала със горния му рафт,
където книги слагала отзад.

И в тос момент дошла мадам Парнáс,
да, точно в тос – на похот с дива страст,
заварила съпруг си и Жоржет
в непозволен за гледане кълбет,
и дива ярост просто я напуши,
и пара ú излизала през ýши,
от този гран мизер или позор,
тя вкарала мосю Парнáс в затвор.

И оттогаз затворила врати -
книжарничка със нейните книгú,
Жоржет била изпратена в града,
задето се с культура подигра!!!

Бабет

Аз мисля да познавате Гаспар –
работел касиер на писуар
до него в близост е стоял кльозет
отпред му се помайвала Бабет
и чудела се как да привлече
клиенти, без дори да съблече
блюзон и да покаже жартиер,
типичен за Бретонци маниер.
И днес дошла със туба и ботуши
да продаде вода и меки круши.

Натрупала опашка до Гаспар,
седейки на отсрещен тротоар,
той чудел се какво ли да се случи,
че на Бабет така да се получи,
и всеки се прережда най-отпред,
и бърза да влезИ във кольозет.

А после попритичвали в галоп,
до писуар, присвити на вързоп
и ред по ред пропускал ги Гаспар,
но малък им се стори писуар.

Незнайно кой така ги раздели,
кльозет и писуар на две страни,
мъже търчат през улица веднъж
обратно после и едва се дръж,
таман да разкопчавали гащИ
защото круши меки ала зли.

Към надвечер опашка намаляла
и както си Бабет пари брояла,
дошъл на кон един жандармерИ
и почнал безобразно да крещи
и даже сам Бабет нашамарИ,
защото за едните му пари,
въвела тук синдрома на Дресю
ла Мер оцапал даже пардесю.
Мосю Пардю там преди час влезИ,
и той едва да се опозори.

Та - строго забранили на Бабет
да преминава близо до кльозет!!!

Мосю Трюфéль дьо Аспержú

Във магазин на главно авеню
в съсобственост със Етиен Пардю
отворил гранд льо щанд за зарзават -
красив, разврАтен, още тарикат,

със името Трюфéль дьо Аспержú,
с кантар, теглилки, мерки и дори
със поглед, мерещ всичко най-изящно,
облечено, обуто и прекрасно.
Той знаеше и колко са узрели
две пресни дини под купа дантели
на младата Мари Франс Людовик,
наистина, какъв голям мръсник
и прасковите на мадам Розе,
пращящи изпод нейно деколте,
премерил бе на цвят, дори на вкус,
те струва десет франка килограм,
натюр били, тъй както от мамàн.

- Аз моля, премерете на везни
две килограми пресни трюфелú,
три килограми от това зелú,
две чепки от прекрасното гроздú
домат, краставицú и малко праз,
бих искала да са с превоз до нас.

- Разбира се, със Вашите ръце,
тъй нежни като ангелски криле,
не би могла да носите товар,
та нямате ли вкъщи градинар?!?

- Ах, имам, но го ползвах във зори
да адаптира моите лози,
да прави ми лехи в градина цяла,
ах, как без градинар ли бих живяла?!?
====
- Аз бих желала малко пресен лук
и чесън по-голям,
един до друг
сложете ми ги моля във торба
и две-три ябълки, как бих могла
да не опитам свежият им вкус,
но чакам на опашката голяма,
до моя ред май може и да няма!!!

- Дори да няма ябълки за Вас,
Вий себе си съвсем не тревожете,
заместили ги биха тях и двете,
стоящите Ви в профил и анфас,
в тях цялата опашка се е взряла,
прилична сте на ябълка назряла.

- Не Ви е срам, говорите така,
че сякаш не ядете с таз уста!!!

- Аз искала две-три кила банани
и по възможност сутринта набрани!

- Изчакайте реда си търпеливи,
че свършат ли, ще ви продавам сливи.

- Но аз не мога сливи да изям,
устата ми пресъхва за банан.
И що за истински дьо Аспержú
сте Вие щом ме кара да мени
един артикул толкова желан -
със сливи,
сливи дайте на Арман!!!

- Мен извини, мосю дьо Аспержú,
подайте ми кило от лимонú,
не мога толкоз много да виси,
започнало краче да ме боли!

- На щайга поседнете за момент,
ще ви поема – цял ангажимент
сте Вие, тъй прекрасна ми Жанет.

- Ах, моля Ви и чушки за бабет
сложете ми в торбичка, килограм,
прибирайки се аз да й ги дам.

- На мене пъпеш ще ли ми даде
или ще гледа в мойто деколте?!?

- На господа продавате ли праз,
бих искал да попитам кротко аз?!?

- А на стариците със паркинсон
да бяхте дали малко анасон??!?

- Я, моля Ви, кръгом се обърнете
и магазин ми просто напуснете,
не бих могъл във лудницата цяла
да ви продам дори два портокала.
И всички се изнизали навън,
и с тях излязъл всичкият им шум,
и в магазин останал под секрет
мосю Трюфель и малката Жанет.