неделя, 27 декември 2009 г.

Мосю льо Нос дьо Руж


Аз толкос огорчена от сютрú,
потресена,
тъй много ми личи,
написала писмо до Гран Дъртú
и във последност чака и свисти!!!

«Мон Шер, дьо Руж,
ах, знаете ли как,
очаквал ви е дълго моят крак,
на който са му нужни жартиери,
да може мястото да си намери,
аз, моля, донесете чорапú,
от фин ликра със гран льо дантелú,
и пеньоар красив и от сатен,
тъй еротично да стоял на мен!

Изпълнена съм също със мерак,
да си намеря в гъстия шубрак
край мА мезон под някаква елха
льо кош със фкусни френски сирена
и също скоро да ми донесе
изискано винó от Шардоне,
и бель льо крем със трюфель и сметана
да може все красива да остана.
За мои тъй изискани пръстú
страхотен диамант да им блести,
и огърлица с камъни Божé
за мен – това яйце на Фаберже….!

На дърт кокóш носете му ангина,
защото досега не се спомина,
а също ишиас и дерматит
и ако може повечко артрит!

И във последност,
и за мой фасон
аз, моля вú, един красиф гарсон
да донесете тайно през нощú,
пуснете ми го скришно във гащú!!!!

За целия финес и елеганс,
графиня Валерú дьо сен Флоранс
получила два реда във нотúс,
какъв неблагодарен егоис:

«Не бих могъл задоволя Ви ас!
Почакайте, мадам,
льо Жур дьо Спас!!!»