ЖозефА дьо Манже

Тя беше тържеството на плътта,
чудесна, мила, пухкава жена -
готвачката в Шато дьо Шамони
твореше най-прекрасните манжИ,
бе весела, на патица прилична,
докато стъпвайки не се капична,
връз качето със кисело зелИ,
големи бяха нейните бели,
във нея всичко бе голям размер.
- Махнете тоз разцъфнал дериер,
заема място чак до Сен Пиер,
със що го храните съвсем не зная,
но ми изглежда сякаш тъне в рая.

- О, Жан Пиер, разсмивате ме, драги,
че на един коняр не му приляга,
да води в себе си такъв език,
бъдете романтик и по лиричен,
и въпреки на суховей приличен,
признайте, че със цялата си мощ
аз всъщност съм един желан разкош!

- А, Вие ме разсмивате сега,
тъй клета и нещастна Жозефа,
доволна във обвивката си цяла,
и сякаш всичката храна изяла,
но изнесете тези телеса
оттук,
оборът тъне в тъмнина,
задръстила прозорци, светлина
и с бюст подпирате вратата здрава
дръпнете се назад, така не става,
ах, вече я отворихте навън,
такава сила, мощна като гръм
и като мълния в хамбар, сте драга,
дано в ръцете Ви да не попадам,
ще ме изстискате като лимон

- Че колко по-изстискан от гарсон?!?
Да виждал някой тук или да чул
той сякаш във чорап се е обул
и грам релеф да няма по снагата,
еднакви му краката и глава
и през гърба четат му се ребра
прозира като тънък пергамен,
във който сладки си пека за мен.
Приличен сушеница е в анфас.
- Нима не са Ви хранили у вас?!?

- Е, хранили са, не чак като вас!!! -
луканки и суджуци, пастерми
редовно правят двете ми лелИ.
А вие сякаш готвила и яла
и никому трохичка да не дала,
че как се храни този дериер
не ще да е с шампанско и хайвер,
и тез паласки - крепостна стена
напомняте ми, скъпа Жозефа.

- Ох, я да сложа малко кроасани,
че намаляват, всеки с тях се храни,
със малко пармезан и даже бри,
о, я я виж и супата ми ври,
и печеното някак намирисва,
готово е, започва да се вкисва.
Почти е станал кремът ми брюле
и новия десер «Шарпантие»,
та мога да поседна да вечеря,
а другите да хапват що намерят.