Мадам Кутюр

Тя беше на Арман Кутюр жена,
прилежна, млада, свежа, и невинна,
и в любовта си склонна би била
да му помага някакси взаимно
да взима мерки или на фестон
да избродира цял чорап във тон.

Стоеше тя в едно ателие,
то бе уютно, тясно и поне,
един гарсон къде да разкрачИ,
за да не станат къси крачолИ.

- Ма бель, мадам, то знаете ли аз,
не мога тъй направо и пред Вас,
да се представя само дибидюс,
та все пак Вие сте жена със вкус,
аз ходя със накъсани гащИ,
едно кучИ ме оня ден втрещи,
и докато избягал да се скри,
така безсрамно ме опозори!
- Но аз готов съм да сваля дрехИ,
мадам да прави с мене що реши!

- Така отблизо и съвсем без свян
готовността Ви мога да усетя,
но Ви съветвам, скъпи ми Венсан,
ще имаме проблеми със пакета,
Останали наполвина гащИ,
ще да е било страшно туй кучи?!?
Така да Ви захапе със фасон…
- Свалете панталона си, пардон!

- И да застана тук във натюрель?
О, гран мерси!!!
О, кель сюрприз ле бель!!!
- А мога ли пред вашата врата
на карауль тъй цяла нощ да бдя,
докато ми ушиете гащИ?

- Венсан, но вий съвсем се изуми!

- Но, моля Ви, бъдете тъй добра,
не мога голь по авеню така!

- Прикрийте си пакета със ръка …

- Ще ви изчака кротко във седеж,
да спретнете тъй нужния кърпеж.

- Ей тука горе, мисля, до лорнета
да ви оставя място за пакета.

- Но Вие се присмивате, мадам,
как бих могъл дори и аз тъй сам,
да го кача до тези висини,
по принцип тука кърпичка стои.

- Но той е тъй щастлив и поривист,
и жизнен доста и акробатист,
че може и без всякаква тревога
така безгрижно да ви скочи в джоба.

- Но аз не мога да го събера!
Пакетът ми не е една игла,
с която да ви боцна,
и простете,
отново пак да си да я прибера.

Мадам Кутюр направо се вбеси
и шарен кринолин му нахлузИ,
и после го изпрати да върви,
да му се смеят всички в Шамони.