Антоан дьо Тревил

В Шато Лаверн дошъл на своя кон
от тъй далечния Шатовалон,
бе той красив и снажен, и с пера
по шапката триъгълна с тафта
и бе тъй горд, наперен и женкар,
като един същински мускетар.

И насред двора спря се да попита,
докАто отпочинали копита
на дорестия, млад и лъскав кон,
представяйки се – Антоан дьо Мон,
а по баща, известен – дьо Тревил
на тъй втрещения мосю Нервил,
излизайки да види той навън,
кой най-нахално вдига този шум.

- Аз диря мадмазель дьо Лаверни,
не гледайте ме с тези си очи,
познаваме се лично от Прованс,
и там ми дала тя един аванс,
и докато на Вас се обяснява,
отзад Ви сякаш слънцето изгрява,
- мА шер, прекрасна в своя натюрель,
за да Ви има, всеки би умрель!

- Но моля Ви, не Ви познавам аз,
и напуснете ми Шато тос час,
не мислите, нали, с прекрасни думи,
така ще омагьосате ума ми.

- Мон дьо, съвсем не се надявах аз
да срещна толкоз красота у Вас,
подправена със нервност на краче,
което иска да ме завлече
далече от очите хорски, чужди,
и да попълни възвишЕни нужди,
от най-изискана любов и плам,
каквито мога само аз да дам.

- Ах, моля Ви, та що за мускетар
сте Вие толкоз дрипав, не и стар.

- Но мене ме подгонили жени,
когато спрял в гора да облекчи,
и на ресни направили мундир,
и шапката ми натопили в вир,
за да не мога да си ида бързо,
и конят мой за бряст стоя завързан,
затуй дошъл потърси помощ тук.
Ви се намира някой ямурлук?!?

- Но, Вий мосю, ми правите напук!
аз казала, вървете си веднага,
а Вие за оставане се стяга,
ми наметнете този китенИк,
Макар, че във очите Ви «мръсник»
изписано и тайно се подава,
до утре сутринта в Шато остава
и после тръгва пак на своя кон.

- Аз трябва да потегля за Вермон,
ала не зная пътя във зори,
не бих могъл да тръгна и дори,
да ми показват пътя със компас,
ще мисля безразборно все за Вас.

- И приберете сабята си, моля,
едва прекършвам сетната си воля,
да я прихвана с двете си ръце…

Оръжие такова не видяла
предвкусила и бойната му слава,
припаднала в ръце на мускетар,
Клодет положена в тревата спеше
а Антоан над нея суетеше.
Сънуваше тя дългия му меч,
как я спасява в безразборна сеч,
и я отнася някъде на коня…

- Но спрете се, или ще Ви изгоня,
да дирите пътеките в нощта,
камшика си далеч от мен сложете,
защото изкушават се ръцете
да Ви напляскат с него по гърба…
- Що диря тук на мократа трева?!?
Нима опиянихте ме с винО,
и тук тревата стана ни легло?
Кажете ми, защото в своя бяс
в гора дълбока Ви завеждам аз
и Ви оставям там, за да се лута
и сам да дири пътя за Вермон…

- Ах, боже мой тя дива е кошута,
как бих я взел със мен на моя кон!

И докато разправата върви,
изгубили се в тъмните гори
и даже досега в Шато Лаверн
Клодет не се завърна никой ден!