Фабиен

О, мон шер, Фабиен,
тук във този жарден,
колко пъти Ви срещах случайно,
но съдбата реши
тъй без ум, до уши
да ме влюби във вас до безкрайност.

И така всеки ден,
о, мон шер, Фабиен,
аз Ви гледам сама отдалече,
и очаквам нощта,
за да мога да спя
и сънувам, че имам Ви вече.

О, мон шер, Фабиен,
мразя дългия ден
без очите ви топли, бездънни,
бродя дълго сама
от леха на леха,
и в жарден всички рози са тръни.

Ма шери, Ебони
моите слабини,
о, пардон,
слабост исках да кажа,
са красиви жени,
със искрящи очи
и със дълги крака до безкрая.

О, мон шер, Фабиен,
люмиер сте за мен,
във тъмницата зла на живота,
посегнете с ръка,
че и аз съм жена -
дългокрака, красива и строга!

Мон амур, Ебони,
ох, не ми ли личи,
всяка нощ аз самотен си лягам,
Вие мой сте бон шанс,
но не сте от прованс,
и не мога към вас да посягам.

Мон амур, Фабиен,
Вий сте точно за мен -
страстен, умен и леко покварен,
тъй на глед срамежлив,
и безсрамно красив
как да бъдете сам изоставен?!?

Ах горката, шерис,
аз съм неин каприс,
и от мене не ще я откажа
- ала имам сюрприс -
упорит сифилис, -
но кажете ми, как да и кажа?!?