Жизель

И там, на парка в лоното стаена,
без малко се почувства прелъстена.

От малка там я водеше мамАн,
със кукли, гувернантки и дантели,
със племеници, братовчедки, лели,
или със пудела – красив и сам.
Познаваше тя всякоя тревичка,
и песента на всяка пойна птичка,
познаваше и смръкналия лес,
където често бродеше нощес.

И често в парка късаше цветя
приклекнала, с изящната ръка,
и често се натъкваше случайно
на млади господа в разходка тайна
и трепетно навеждаше ресници,
и без да иска вдигаше поли
за да прекрачи цветните лехи…

- Не мога ли във парка през нощта
една беседа да Ви изнеса?

- О, моля Ви се, що за срамота?! -
беседа в парка аз да понеса,
на тихите си плещи в тъмнината,
абатът ще поиска във отплата
молитви дълги нощем да редя
наместо в парка да се веселя,
със господа съмнителни,
но страстни...

- Мон Дьо, не знаех колко сте прекрасна!
И както тъй поскубвате цветя,
една роднина скоро изгоря
във лоното на непосилни страсти,
сега деца приспива и отчасти
прибягва тук до парка за утеха -
понякога,
не и е никак леко…
- Внимавайте, защото семената
покълват много бързо в тъмнината!!!
И знаете ли, Господ ви опазил,
когато джентълмен ви е облазил,
защото пошлостта е странна сила,
отколе тя във мен се е вселила,
но аз съм строг и богобоязлив,
затуй със вас ще бъда предпазлив,
Тревожа се, в градинската омая
пейзан нахален да не Ви замая
главата целомъдрена накрая!

- Аз, …. може за пейзан да си мечтая?!?
С висок зарзаватчийски интелект,
омръзна ми от фльонги и бастуни,
от гОблени, пиано и езда,
от префърцунени надути думи…


Какво ще сторите, за да простя
че тъй нахлухте в мойта самота,
изпълнихте и парка със хормони?

- Ах тези устни, като две бонбони!
И тази разтреперана брадичка,
о, Господи, наказвай ме със всичко,
но дай ми ги за миг или за два!

- Мосю, защо ме гледате така,
че сякаш всеки миг ще да положа
във дланите Ви нежната си кожа?!?

- О, не, не исках аз да Ви тревожа!
Вървете си, додето сте сама,
че аз не мога сам да си замина,
останете ли - ще си тръгнем трима!