Линет дьо Шарми

За нея знаят даже в Авиньон -
ефирна, млада, истински бонбон,
със кожа бяла, като порцелан
изискан маниер, акцент, сопран,

и всичко, що кръвта го синя, иска,
тя светлина и свежест редом плиска.

Изящно и трептящо френско «ер»
гарнира със заучен маниер,
и с лек финес тя раменца раздрусва
и пак нацупва долната си устна.

Мосю Ришар е гений всепризнат -
учител по пиано в този град,
той титлата на доктор защитава,
и на Линет пиано преподава
и я гълчи щом пръстите обърка,
но тази хубост просто го побърква,
забравя и за титла и за срам,
и щом я види се облива в плам
и изчервява чак до пардесю.

- Но, моля Ви, какво Ви е, мосю,
Вий може би сте вдигнали кръвнО,
лицето Ви - червено е и то,
ах, полегнете тук, ще Ви завия,
и даже мога да Ви поразтрия.

При мисълта за нейните ръце,
мосю Ришар се втресе от сърце,
и почна вече той да прибледнява
и в пресекулки да се обяснява,
как всяка вечер тайно я следи,
през светнали прозорци и асми,
и как би искал в тази тъмна доба
да я е художник, а пък тя по роба
да му позира тъй под светлина,
но както гледал, паднал от асма.

- За бога, Вие имате деца,
аз вярно съм красива,
не - прекрасна,
но мога тъй ужасно да Ви фрасна
един юмрук в нахалния Ви нос,
или да Ви изпратя гол и бос,
да ходите по улицата кална.

- Ах, колко сте ядосана,
фатално,
би бИло доктор с мойто потекло,
да ходи вънка бос, без облекло,
да се задиря всякой тук гарсон,
със най-добрия даскал в Соасон.

- Не ме вълнува, аз брои до три,
обирайте си тез партитурИ,
и крак Ви да не стъпва във Шато,

- Но, моля Ви, не тръгвайте със зло,
аз само тайно си за Вас мечтал,
дори във мисълта не обладал,
а Вие викате за сто кози,
та всеки мъж подире Ви пръхти,
и мисли как във рошави храстИ
да Ви примами и ощастливи.

- Мосю Ришар, да нямах аз очи,
и тези изчервените уши
по дяволите, да не бяха мои,
та що за ужас дните ми споходи,
да не покажа и краче навън,
надявам се това да беше сън,
защото всяка вечер аз сънува,
че дрехите си хвърля и лудува
във близкото поточе в натюрел,
не е типично за една мамзел,
гарсон ме в храсти тайно наблюдава,
о, боже мой, това не бил гарсон,
и то не било сън, аз – лунатичка!!!,
и всяка вечер ходила самичка,
ах, не, не мога, туй е срамота,
ще поприпадна, дайте ми ръка!