Абат Пиер и Тоанет

От името, дочуто през нощта
настръхваше той някак безпричинно
тя бе Антоанет дьо Валоа -
красавица, зачената в невинност.

За първи път на бала я видя -
прекрасна, като бяла пеперуда
с очи като цвета на изумруда
и с още други две, о, небеса!

Служител на Всевишния бе той,
смирен, послушен,
верен чак до гроба,
ала съдбата хич не бе добра
и скоро го застигна участ зла,
и Сатаната тъй го изкуши,
че цял живот след туй да се черви.

И ето във неделя влезе Тя,
обляна в цялата си красота,
заметната със плътна пелерина,
отметна я, и покривът се срина -
по най-изрязания си корсет
на изповед дошла бе Тоанет
и той си глътна всичките слова
как да нарича „дъще” таз жена,
и после дълго да я опрощава?!?
- О, Боже, що за участ бе такава,
приличаща на моята, уви,
тъй грешен ли съм бил аз допреди,
та ме наказваш с толкова тревога
пред мен на крачка е, а да не мога,
да я докосна, ще умра…
За бога!

- Ах, отче, много грешна съм била,
Прости ми отче, моля те, греха!
Тя рече примирено, поглед сведе,
и отчето към нея се приведе:

- Какво ли толкоз, чадо, съгреши?

- Направила съм няколко …бели,
отворила съм устните си грешни
и вместо с тях молитви да редя,
така съм образувала греха.

- Чудесна сте, целувам ви ръка! -
изпуснаха се устните, в които
грам порицание не бе открито.

- Но за беда аз имам други грешки.

- Не са ли те пак толкова човешки?
Налага се да палите свещта
и огън да поддържате в нощта,
ще трябва да будувате подир
една, две или три нощИ безспир.

- Но аз не казах другия си грях -
в една безумна нощ не се прибрах
и тръпна в положение в което
не зная на кого ще е детето?!?

- О небеса, със вашите гърди,
спокойно ще изхраните и три!!!

- Ах, отче вие нямате ли срама,
пред вас стои една почтена дама,
желаеща да И се опрости!

И тъкмо почна да я опрощава,
събуди се от глъчката навън,
не се повтори друг път този сън,
абатът само спи и се надява...