Реноа Мазáл

Завършил школа някога в Прованс,
и изживяващ своя Ренесанс,
дошъл в Клермóн Ферáн мосю Мазáл,
където тих животът си вървял.

Донесъл той статив, боú, четкú,
платна, палитри, доста чаршафú,
наел мезон във близост до Шато
и го превел във свое естество.

Та разлепил нотúс по авеню:

«рисува с пардесю, бес пардесю,
Ви моля, вас, мадамес е мосю,
да заповяда със и бес корсаж,
при мен да ви направи на пейзаж,
а най-добре рисува аз мамзель,
със строен крак, с очи като газель,
и в гола същност влага аз бои,
така че същността да съживи,
да заповяда всеки ден и час,
вечерен, най-удобен е за нас,
и по възможност даже без дрехú,
за да не бавим важни процесú…»

Това прочель мосю льо Дарданель,
и таз покана насерьозно взель,
събул си е дори пантальонú,
почти не му останали гащú,
защото тичайки до дом Мазáл
едва пакет на тръни не съдрал.

И влиза с бодра крачка по листó
прикриващо му мъжко естество
мосю Мазáл облещил му очи
видейки всичко как навън висú:
- Ви моля, напуснете ма мезóн,
такъв разгащен и без пантальон,
как смеете дори да доближи
прибирайте си в шепи багажú!

- Добре, отивам, ескюзе моа,
загдет` Ви се натресох у дома
ще питам вкъщи стария мамзель
дали не иска да е Ваш модель!

- Но аз не иска да са те старици!!!

- Художник ли?!? Рисува само цици!
Това, аз знам, изкуство се нарича,
не четката - моделите обича,
се засрамете тук във едър план
кой диплома Ви даде, хич не знам!

След него придошла мадам Шарнú,
на възраст зряла с бюст до коленú,
като видял я Реноа Мазáл,
изтръпнал в ужаст, даже премалял,
и зяпнал, не можал да каже „две”,
и разтреперил своите нозе,
и съжалил директния нотúс,
изписан с негов почерк върху лист.

- Ах, ескюзе моа, мадам Шарнú,
но мой се план съвсем опропасти,
що дирите във този късен час,
тъй дибидюс, щастлива и у нас?!?

- Аз бих желала някакъв портрет
със мон цици додето са в разцвет
рисувайте ме, не бъдете стиснат
ще дойде ден и тези ще увиснат.
Да може като стигне старостта,
със гордост да показвам из града.

- Мон дьо, та що за участ е това,
къде ми е дувар да се подпра?!? -
те още от сега така виси
ще трябват закачалки за уши…
Обидена се врътнала мадам:
- Да знаете и жалба ще подам!!!

И не изминали са ден, два, три,
откакто във Клермон Феран дойдú,
тъй нашият художник побелял
едва от ужаст не оплешивял,
събрал си всички четки и бои
и хукнал да спасява през главú!

Мамзель Лорú Шансон

Ах, Вие знаете мамзель Шансон
дошла е от далечен Соасон,
изкуство да показва в Паризи,
по кабарета и по бардацú,
тя пеела шансон по пти гащú
танцувала без да се умори,
и скоро вече цял Паризиен
от нейна красота бил заслепен.

Най-лично и мосю льо Президóн
поканил я веднъж във своя дом.
да му изпее за Лилú Марлен,
ала разчуло се по медиéн,
и Президóн веднага бил свален.

Та оттогава още се прочу,
мамзел Шансон дори без да събу,
обувка от изящния си крак,
сега съдържа кабаре с бардак.
и нищо, че живяла в кабаре,
и пеела на всяко соаре
тя пазела морал и своя чес.
Кому ли пък са нужни тия днес?!?
И някак срамежлива е била,
а колкото до голи и крака,
жаме тя не събувала гащú
защото гран позор ще я стигнú.

Веднъж във бурна вечер крак въз крак,
кръстосала във липса на мерак,
дошъл мосю с произход най-отбран
и пожелал да види той кан-кан
във нейно изпълнение дори,
поръчал вино, пури и жени

- Ах, ескюзé моа, мосю Жермен,
не искайте , Ви моля, туй от мен,
за този танц са нужни сто жени,
за да показват крак, а и дюпú
- От Вашите доволен ще остана,
откажете ли ми в мига ще стана
и ще отида в друго кабарет
където правят даже и ….омлет.

И просто да допусне не могла
да губи клиентела тъй сама,
обула тя дантели и гащú
и във кан-кан си фръцнала дюпú
направила му после и …омлет
и пандишпан му мазала със мед
и пяла му шансони на уше
и леко го докосвала с краче,
а той оставил всички си пари
под ластик на крачолче на гащú!

Мирúс Рефан

Живеел някога в Сен Антоан
красив гарсон с произход най-отбран,
Мирúс Рефан по име се зовял,
цветя и билки винаги берял,
завирал се в гори и долини,
подушел ли цъфтящи миризми
и точно там попадал на мамзели,
които и девствеността му взели.
Но той останал твърде срамежлив,
макар по своему така красив,
отворил скоро лабораторú,
където сам забърквал парфюмú –
с омайни аромати от Тулон
и дива круша смесвал със озон,
и всичките мамзели до една
се влюбвали във всяка миризма.

- МирИс, мон Шер, ах, знаете ли как
потръпвало ми е носле в мерак
да души от парфюмите ви страстни,
забъркайте ми нещо с водорасли,
отгоре наложете кисел трън,
да ме е страх да се покажа вън,
така да предизвиква дива страст -
да се заключвам със гарсон у нас!

- Коктейл от феромони ще прилича
на тази, дето бързо се съблича,
ала гарсон напръскайте с това -
две капки мирта в изворна вода
и див вулкан в ръцете ви ще има,
ще е един, а някакси за трима!

- За мен, ах, моля Ви, мосю Рефан,
да ми мирише искам на шафран
със нотки на тамян и климентин
и мускус бял, цикория, жасмин,
това смесете, моля, във шише,
ще пия по лъжичка за сърце
и ще ухая денонощно цяла,
та все едно градина съм изяла!

- Но Вие се побъркахте, Жулú,
не мога аз това да причини,
на толкова красива и добра
мамзел, като разлистена лоза,
аз мислел да Ви сложи от муха,
испанска с чиста изворна вода
и после близко да ви наблюдава,
ако ефект страничен нещо дава.

- Ви моля, лавандула с махагон,
какъвто няма нийде в Соасон,
че аз дошла с карета и гарсон
да купи си парфюм за мой фасон!
И моля, концентрирайте го смело,
че нещо вътрешно ме е обзело,
и някаква натривка тип маслó
за тяло от смокиново листó,
и олио за вана със кашмир,
разтапящо божествен елексир,
сапуни за крака и за дюпú
от хиацинт, пачули и сливú.

- О, гран плезир е да Ви видя днес,
ухаете на чар и на финес,
и пръскате изящен сексапил,
за вас дори живот си бих затрил,
ще ви разбъркам малко неролú
с магнолия, гуава, пачулú
и дива слива някъде анфас,
за да оставя спомени за Вас…

И старата мадам Шарден влезú
и на мосю Рефан се премолú:
- Ах, направете моля Ви, парфю
за мен като изискано бижу!

- Ще ви забъркам смес със тубероза,
попръсквайте се сутрин за склероза!

- От мандарина капки, силь ву пле,
и ароматизатор за прасе,
че той откак родил крака не мил
и гран мизер във къщи сътворил.

- Ще ви насипя малко белинá,
кажете да жабури си уста
и час по час крака да си накисва,
безсрамно е така да Ви вмирисва.

Иланг-иланг за пълно декольте,
маслина за красиви рамене,
масло от трън магарешки за стръв,
за плодовитост – ароматна връв,
за всяко нещо имал елексир,
но най-многó обичал май сеир.

Мадам Камиль дьо Финес

Отдолу там, под старите липи
отворила бутик пур ланжерú
работи денонощно без почивка,
и всекиго посреща със усмивка,
продавала гащú, корсет, корсаж,
кильоти, пти гащú, дори бандаж.

И тръгват още рано от сютрú,
маркизи, дами и кукунделú,
и кавалери за любовницú
да пазарува тук във ланжерú,

- Ви, моля за маркиза Лавернú,
да ми дадете тези пти гащú.
- Но тя е тъй широка на дюпи,
едва ли в тях изобщо ще влезú.
- Да имате и чифт белизницú,
че напоследък тъй се изврати,
и някакви диети ми пазú,
затуй ú намаляло и дюпи!
- Тук нямам белезници, но въже,
предлагам на шавливите мъже,
научи ли маркиза за метреси,
ще търсите и кльон да се обеси!

- Аз искала да купи сютиен,
но по-голям, да ставал ми на мен!
- Като за Вас ушиваме шатрú,
елате ги вземете утре в три!

- За мене тънки прашки със дантель,
да си поставя стройния газель,
и някакви прозрачни нощницú,
отвънка да се виждали цицú!
И жартиер със тънки чорапú,
за тези стройни мои кольонú.
Възможно и един вибратоáр,
да си го нося в джоб на пеньоар,
и всички тези мои хубостú
пратете куриер да доставú.

- За граф Монтрьо поръчвам пижамú
и шапка със пискюл да му висú.
- Та той ще стане целият висящ!
- Ох, верно, добавете му бандаж!
сложете му и няколко шортú,
наполеонки даже вълненú,
че кръст когато да му настинú,
не може нищо лично да свършú.

- Ах, добър ден, кюльоти с дантелú
аз иска незабавно да купú,
за мой бабет, по-меки да били
и по възможност тъмно розовú.

- Бонжур, мадам, на този ланжерú,
аз бих желал да може да сложú
пакетът мой във някакви гащú,
да са големи от коприна с плява,
да можело пакет да не стеснява.

- Бонжур, мосю, аз мисля Ваш проблем
съвсем не е в пакет обозначен,
ако мислúте, че е тъй голям
етó, покривалó за шадраван,
но като гледа пти пантальонú
какво ли може вътре да стои!?!

- Аз моля, не обижда на размер,
все някак компенсира с дериер,
я дайте тези прашки за мъже,
да видим как ли ще се събере?

- Ще си стои доволен с панорама,
че вътре е с местó за още двама !!!!!

Мосю Жулиен Фармасú

Той бил серьозен, с малки очилца
набодени накрая на носа,
лекó плешив и две, три косамú,
зализани били му настрани.
Бил неуморен даже през нощú
и сам работел своя професú
мехлеми и за кръс, и за дюпú
разбърквал той от късно до сютрú,

Лекувал май дори и сифилис
и «тежка нужда» с чай от майчин лист,
но ето, че един път през нощта
почукало се шумно на врата,
и докато отворил, тя нахлула
и запъхтяна бързо се събула.

- Какво Ви има, ма шери, Нанú?!
- Хормонът ми направо ме влуди,
бушува ми от пазви в коленú
и мисля скоро ще опозори,
аз има нужда спешно от баланс,
ако ли не, отива във прованс.

- Сега ще видим вътре в този скрин
хормон Ви ще намажем с вазелин,
ще стане мек, ще се успокои
и тъй ще може вече да заспи.

- Но аз не искам сън да ми дойдú,
от сън ще хвана вече плесенú!

- Тогава намерете млад хайлаз
и го избалансирайте у Вас!

Послед това дошла мадам Шарнú:
- Ах, моля Ви, ухото ме боли,
от два, три дена ходи и не чува,
нахълтва тя и също се събува.
- И ако трябва да се съблека,
за прегледа ви, също бих могла?!?

- Ма, моля Ви, та аз не съм медик,
не бих могъл дори и доброволно,
да ви преглеждам, колкото и болна,
да дойдете при мен във късен час.
- Ох, аз пък се надявала на Вас.
- Вземете туй глухарче, за да чува,
и други път така не се събува!

След нея минали и още три -
една за нерви, друга за артрú,
а третата пък някак се подула,
кой знае где гащú си е събула.

Със млада мъжка папрат да се трий,
да може нервът да не се развий
и ако не помогнела е тя,
тогава да я взема през уста!
А за артрú да маже с лосион,
орално – чай от жълт кантарион
и някой час по час да я разтрú,
отпред, отзад - ще светне до зори.

- А Вие, мадмоазель дьо Шантонú,
ще се наложи тук да останú,
че вашето по-сложно е било,
ще ви забъркам чудно мазилó
и ако не помогне до сютрú
ще чака термин, за да го роди!

Такъв бил Жулиен дьо Фармасú,
на всеки се стремил да помогнú,
и бил щастлив от този процедюр,
защото някои плащали натюр.

Лорáн Матúс

Бил хубав той, макар и леко стар,
макар известен в Шамонú коцкáр,
издавал ежедневник медиéн -
наречен кратко «Сен Паризиен».

Излизал той със пресни новини
за нов буланжери и писуар,
но все пак хладнокръвен и суров,
и строг за политиците шамар.
А сам ла Мер внимавал как, дори,
къде, с кого и колко говорú,
да нé го тиражират по сютрИ,
на гран портрет във всички весницú.

И нашият любим мосю Ришар,
учител с име, и познайник стар,
заснет със показалка във зори,
пошляпвайки две, три ученичкú,
за гран позор заснимал го Матúс,
и го приложил цял със текстопис.

Издавал и списание «Плезир»
с полý голú мамзели за сеир,
коя къде кильоти си сабу,
и след това внезапно се прочу.
И в тайна не остана ни една
фриволна тръпка, дързост, красота,
усмивка от невинност заслепена,
веднага в нотизéн бе закрепена
Порочни и възстарички лелú,
с буфани и надиплени фустú,
във цял размер и всеки божи час,
ах, ето я и тук мадам Парнáс.
Пазителка на вечния морал,
семейство, дом –
в корсет, и тънък шал,
прихваната във страшни срамоти,
в прегръдките на Франк льо Депюти.
И похот цял на цяло общество,
дори полите на мадам Тюсо,
развяти като флага на Тулон,
със гледката на дериер на слон.

И тъй издавал клюка и скандал,
и над морала докато трептял,
дойде в града льо гран ле бел ла Фам
и приковала медиЕн натам,
Лорáн Матúс вървял подир кортеж,
на ум дори направил си чертеж,
как този тъй примамлив елексир,
ще сложи на корица във «Плезир»
по пти гащú или пък по листó,
и гран скандал ще стане в общество,
и докато пресмятал си пари
самият той ужасно се влюбú…

Мосю Парнáс

В уютна работилничка до нас
работеше цяль ден мосю Парнáс,
той везаше старателно книгú -
с корица твърда, със метал в ъгли,
понеже много работа била -
той взел си асистентка от града,
поименно се казвала Жоржет
и носела възтесничък корсет.

Понеже тясна стаята била,
задъхвала се тя от сутринта,
по малко разкопчавала корсет,
Мосю Парнáс, тъй както бил зает,
захласвал се по рубенсови форми,
игла изтървал и перо, и норми,
поддържани от френски етикет,
изпадвали щом дойдела Жоржет.

И пращал я поне да пазарува,
та пред носа му да не ги надува…

Но тя понеже палава била,
се връщала с измачкана пола,
разрошена, раздиплена, щастлива,
безкрайно слънце сякаш я облива.
И съжалявал в този миг Парнáс,
че разпилявал буйната и страст,
му идело въжета да прегризва,
стоял далеч и само се облизвал.

Но тъй дошъл и неговият час,
и да не казваль се мосю Парнáс,
във луд галоп сърце му се разрипа,
льо гранд амор отгóр му се изсипа,
и то не друго, а сама Жоржет,
със своя най-невинен мурафет
се сринала със горния му рафт,
където книги слагала отзад.

И в тос момент дошла мадам Парнáс,
да, точно в тос – на похот с дива страст,
заварила съпруг си и Жоржет
в непозволен за гледане кълбет,
и дива ярост просто я напуши,
и пара ú излизала през ýши,
от този гран мизер или позор,
тя вкарала мосю Парнáс в затвор.

И оттогаз затворила врати -
книжарничка със нейните книгú,
Жоржет била изпратена в града,
задето се с культура подигра!!!