Мосю льо Нос дьо Руж

Аз толкос огорчена от сютрú,
потресена,
тъй много ми личи,
написала писмо до Гран Дъртú
и във последност чака и свисти!!!

«Мон Шер, дьо Руж,
ах, знаете ли как,
очаквал ви е дълго моят крак,
на който са му нужни жартиери,
да може мястото да си намери,
аз, моля, донесете чорапú,
от фин ликра със гран льо дантелú,
и пеньоар красив и от сатен,
тъй еротично да стоял на мен!

Изпълнена съм също със мерак,
да си намеря в гъстия шубрак
край мА мезон под някаква елха
льо кош със фкусни френски сирена
и също скоро да ми донесе
изискано винó от Шардоне,
и бель льо крем със трюфель и сметана
да може все красива да остана.
За мои тъй изискани пръстú
страхотен диамант да им блести,
и огърлица с камъни Божé
за мен – това яйце на Фаберже….!

На дърт кокóш носете му ангина,
защото досега не се спомина,
а също ишиас и дерматит
и ако може повечко артрит!

И във последност,
и за мой фасон
аз, моля вú, един красиф гарсон
да донесете тайно през нощú,
пуснете ми го скришно във гащú!!!!

За целия финес и елеганс,
графиня Валерú дьо сен Флоранс
получила два реда във нотúс,
какъв неблагодарен егоис:

«Не бих могъл задоволя Ви ас!
Почакайте, мадам,
льо Жур дьо Спас!!!»

Мосю дьо Траминер

Аз винаги обичала гроздú
и в ма мезóн посяла си лозú,
но напоследък много дъжд валяло
и цялото лозú ми избуяло
и мен ми трябвал гран специалис
със професú и най-отбран гроздист,
да може стопанисва ми лозú
и даже храсталака да коси.
Да го попръсква след льо гран валеж,
да му придава истински стоеж,
да можело винó да е жулú
и весели да бъдели лозú.

Наскоро чула за един винар,
мосю дьо Траминер – льо гран коцкáр,
той учил много за сомелиéр
и може да се каже бил експéр,
разбирал твърде много от зърна,
на цвят, на вкус, дори на семена.
Сам притежавал собствено Шато
Шато Гаяр наричало се то.
Известен бил със своите вина,
на изток и на запад по света,
в шато напивал вечер мамзелú
омаяни от вино и шерú
танцували под звуци на арфú,
та даже им се виждат коленú,
а на сютрú изпълнени със срам
търчали бързо вкъщи при мамáн.

Но минал там изискан елеганс -
Огюст дьо Етиен Ив Сен Лоранс,
той развътял си тънкия бастун
и седнал в сянка под един ластун:
Примлясвал и примижвал във захлас
като един префинен буржоаз
разклащал чаши, смъркал и сумтял,
и най-накрая вино си избрал:

- Ви се намира малко маратура
за толкоз изключително винó?!?
По път поили ме със саламура
съм отвратен от тяхно естество.
И някаква по-сгодничка мамзель
ще моля да ме чака във постель,
но толкова в последност се напиль
че нос в лозите долу засадиль.

Дьо Траминер го зърнал по сютрú,
как заорал с носа си във лехи,
повикали слуги да го вдигнú
и вътре някак да го принеси…
…..
мамзель във яд си врътнала дюпú
и си отишла без да му прости…

Какъв е изводът след гран винó
изпито в неприлично естество,
то може и мъртвеца да вдигнú,
но най-многó ни прави за срамú.

*маратура - туршия /от стар френски диалект/

Мосю Дюпон

Дошъл наскоро тук във Авиньон
льо гран дьо елеганс – мосю Дюпон,
той обладавал толкова финес
и с маниер докарвал много стрес,
на всичките гарсони във града,
дори в Шато дочули за това.

Достигнала мълва за гран фасон,
че пред мамзел избирал все гарсон.

Владеел той изтънчен маниер,
и движел тъй изящно дериéр,
че всичките мамзели от града
му завидяли още на часá.
Те искали да се яви на курс,
да ги обучи във такъв ракурс,
да правели осмици по сокáк,
и леко да показвали си крак.

Мосю Дюпон си имал териер
със пухкав и разрошен дериéр,
той припкал елегантно час по час
заслужило кучИ на …гран екстас…
Мосю Дюпон го хранел с гаудá,
и панделка му връзвал на глава
и водел го в салон на Фрúзон Рош,
да го разчесва с гребен до разкош.

Извеждал на разходка по сютрú
и вечер щом навън се свечери,
излизал със бастун по авеню,
и посещавал Етиен Пардю.

Задирял и гарсони по нощú,
и с тях така изкусно се държи,
ги черпел с петифури и салати
и се надявал после да ги … приобщи!

Но най-накрая тъй му доскуча
да си върти бастуна из града
и основал е школа и салон
за грация, танцú и еталон,
да всява поведение в мамзели,
дори в Сорбона диплома да взели.

Сега е тъй известен по света
кучú живее цяло в суета,
прилайва нежно, просто от природа,
и класа дава в своята порода.

Мосю Пармезан

Живял е някога във Сен Флоран,
известен сиренáр - дьо Пармезан.
Той имал чудно хубава жена –
мадам ла Моцарелла Гаудá,
със кожа бяла като от сметана,
ала от Сатаната обладана:

«Жю сюи прие* на господ всяка нощ
да си прибира дъртия кокóш
и да остави мен като една
красива роза да цъфти сама.
а Той ми отговорил във сютрú,
«Той има прави още сиренú,
не бърза засега да го прибира,
че панталона още му напира!»

Мосю да бъдел толкос работлив,
до дъно на душата отзивчив,
и правел сиренú дьо кашкавал,
и никой лоша дума не казáл,
дорде не го хванали по сютрú
да бий сметана на мамзел Шарнú
и да ú кисне пресен камамбер*
и я нарича «мá пти люмиер»

Ядосана мадам ла Гаудá
и толкос бясна тя не е била,
изхвърлила от къщи Пармезан,
защото вдигнала ръце –
«Аман,
му казала – със твое сиренú,
и всички в Сен Флоран да онодú,
не може да достигне висота
на мое положение така.
Не искала събира още срам,
затуй ранó в сютрú със влак до там,
отивайте си в село при мамáн,
защото тук покой не ще Ви дам».

- Но аз не може мандра да остави,
ще ми мухляса всички кашкавали,
и сиренето ми ще се втвърди,
ще ме напуснат всички клиентú,
не мога да отида при мамáн,
Ви моля да простите тоя срам.

- Тогава обещайте сé соáр*,
че повече не качва на кантар,
и не нарича повече «бижу»
мамзел Шарни – льо гран дьо простетю!
И не подквасва вече бидонú,
със мляко на мадам дьо Лаверни.

Тържествено пред Вас, мá гран амор,
дори да срещна в тесен коридор,
аз няма да посегне да премери,
или дори да сваля жартиери
на всякоя красавица, уви,
хормон отдавна мен да ме тресú,
не ще да бърка в кацата голяма
на нашата съседка бел Флоран
и после да облизва си пръстú,
дали ще е станáло сиренú,
и няма да навкусва саламура,
макар да развали коломие*,
и ще ви храни с абривиетура
льо Камамбер Уви Резелиé!

________________
Жю сюи прие* - моля се
камамбер*- сирене, което се приготвя ръчно от непастьоризирано краве мляко .
сé соáр* - тази вечер
коломие* - вид сирене

Реноа Мазáл

Завършил школа някога в Прованс,
и изживяващ своя Ренесанс,
дошъл в Клермóн Ферáн мосю Мазáл,
където тих животът си вървял.

Донесъл той статив, боú, четкú,
платна, палитри, доста чаршафú,
наел мезон във близост до Шато
и го превел във свое естество.

Та разлепил нотúс по авеню:

«рисува с пардесю, бес пардесю,
Ви моля, вас, мадамес е мосю,
да заповяда със и бес корсаж,
при мен да ви направи на пейзаж,
а най-добре рисува аз мамзель,
със строен крак, с очи като газель,
и в гола същност влага аз бои,
така че същността да съживи,
да заповяда всеки ден и час,
вечерен, най-удобен е за нас,
и по възможност даже без дрехú,
за да не бавим важни процесú…»

Това прочель мосю льо Дарданель,
и таз покана насерьозно взель,
събул си е дори пантальонú,
почти не му останали гащú,
защото тичайки до дом Мазáл
едва пакет на тръни не съдрал.

И влиза с бодра крачка по листó
прикриващо му мъжко естество
мосю Мазáл облещил му очи
видейки всичко как навън висú:
- Ви моля, напуснете ма мезóн,
такъв разгащен и без пантальон,
как смеете дори да доближи
прибирайте си в шепи багажú!

- Добре, отивам, ескюзе моа,
загдет` Ви се натресох у дома
ще питам вкъщи стария мамзель
дали не иска да е Ваш модель!

- Но аз не иска да са те старици!!!

- Художник ли?!? Рисува само цици!
Това, аз знам, изкуство се нарича,
не четката - моделите обича,
се засрамете тук във едър план
кой диплома Ви даде, хич не знам!

След него придошла мадам Шарнú,
на възраст зряла с бюст до коленú,
като видял я Реноа Мазáл,
изтръпнал в ужаст, даже премалял,
и зяпнал, не можал да каже „две”,
и разтреперил своите нозе,
и съжалил директния нотúс,
изписан с негов почерк върху лист.

- Ах, ескюзе моа, мадам Шарнú,
но мой се план съвсем опропасти,
що дирите във този късен час,
тъй дибидюс, щастлива и у нас?!?

- Аз бих желала някакъв портрет
със мон цици додето са в разцвет
рисувайте ме, не бъдете стиснат
ще дойде ден и тези ще увиснат.
Да може като стигне старостта,
със гордост да показвам из града.

- Мон дьо, та що за участ е това,
къде ми е дувар да се подпра?!? -
те още от сега така виси
ще трябват закачалки за уши…
Обидена се врътнала мадам:
- Да знаете и жалба ще подам!!!

И не изминали са ден, два, три,
откакто във Клермон Феран дойдú,
тъй нашият художник побелял
едва от ужаст не оплешивял,
събрал си всички четки и бои
и хукнал да спасява през главú!

Мамзель Лорú Шансон

Ах, Вие знаете мамзель Шансон
дошла е от далечен Соасон,
изкуство да показва в Паризи,
по кабарета и по бардацú,
тя пеела шансон по пти гащú
танцувала без да се умори,
и скоро вече цял Паризиен
от нейна красота бил заслепен.

Най-лично и мосю льо Президóн
поканил я веднъж във своя дом.
да му изпее за Лилú Марлен,
ала разчуло се по медиéн,
и Президóн веднага бил свален.

Та оттогава още се прочу,
мамзел Шансон дори без да събу,
обувка от изящния си крак,
сега съдържа кабаре с бардак.
и нищо, че живяла в кабаре,
и пеела на всяко соаре
тя пазела морал и своя чес.
Кому ли пък са нужни тия днес?!?
И някак срамежлива е била,
а колкото до голи и крака,
жаме тя не събувала гащú
защото гран позор ще я стигнú.

Веднъж във бурна вечер крак въз крак,
кръстосала във липса на мерак,
дошъл мосю с произход най-отбран
и пожелал да види той кан-кан
във нейно изпълнение дори,
поръчал вино, пури и жени

- Ах, ескюзé моа, мосю Жермен,
не искайте , Ви моля, туй от мен,
за този танц са нужни сто жени,
за да показват крак, а и дюпú
- От Вашите доволен ще остана,
откажете ли ми в мига ще стана
и ще отида в друго кабарет
където правят даже и ….омлет.

И просто да допусне не могла
да губи клиентела тъй сама,
обула тя дантели и гащú
и във кан-кан си фръцнала дюпú
направила му после и …омлет
и пандишпан му мазала със мед
и пяла му шансони на уше
и леко го докосвала с краче,
а той оставил всички си пари
под ластик на крачолче на гащú!

Мирúс Рефан

Живеел някога в Сен Антоан
красив гарсон с произход най-отбран,
Мирúс Рефан по име се зовял,
цветя и билки винаги берял,
завирал се в гори и долини,
подушел ли цъфтящи миризми
и точно там попадал на мамзели,
които и девствеността му взели.
Но той останал твърде срамежлив,
макар по своему така красив,
отворил скоро лабораторú,
където сам забърквал парфюмú –
с омайни аромати от Тулон
и дива круша смесвал със озон,
и всичките мамзели до една
се влюбвали във всяка миризма.

- МирИс, мон Шер, ах, знаете ли как
потръпвало ми е носле в мерак
да души от парфюмите ви страстни,
забъркайте ми нещо с водорасли,
отгоре наложете кисел трън,
да ме е страх да се покажа вън,
така да предизвиква дива страст -
да се заключвам със гарсон у нас!

- Коктейл от феромони ще прилича
на тази, дето бързо се съблича,
ала гарсон напръскайте с това -
две капки мирта в изворна вода
и див вулкан в ръцете ви ще има,
ще е един, а някакси за трима!

- За мен, ах, моля Ви, мосю Рефан,
да ми мирише искам на шафран
със нотки на тамян и климентин
и мускус бял, цикория, жасмин,
това смесете, моля, във шише,
ще пия по лъжичка за сърце
и ще ухая денонощно цяла,
та все едно градина съм изяла!

- Но Вие се побъркахте, Жулú,
не мога аз това да причини,
на толкова красива и добра
мамзел, като разлистена лоза,
аз мислел да Ви сложи от муха,
испанска с чиста изворна вода
и после близко да ви наблюдава,
ако ефект страничен нещо дава.

- Ви моля, лавандула с махагон,
какъвто няма нийде в Соасон,
че аз дошла с карета и гарсон
да купи си парфюм за мой фасон!
И моля, концентрирайте го смело,
че нещо вътрешно ме е обзело,
и някаква натривка тип маслó
за тяло от смокиново листó,
и олио за вана със кашмир,
разтапящо божествен елексир,
сапуни за крака и за дюпú
от хиацинт, пачули и сливú.

- О, гран плезир е да Ви видя днес,
ухаете на чар и на финес,
и пръскате изящен сексапил,
за вас дори живот си бих затрил,
ще ви разбъркам малко неролú
с магнолия, гуава, пачулú
и дива слива някъде анфас,
за да оставя спомени за Вас…

И старата мадам Шарден влезú
и на мосю Рефан се премолú:
- Ах, направете моля Ви, парфю
за мен като изискано бижу!

- Ще ви забъркам смес със тубероза,
попръсквайте се сутрин за склероза!

- От мандарина капки, силь ву пле,
и ароматизатор за прасе,
че той откак родил крака не мил
и гран мизер във къщи сътворил.

- Ще ви насипя малко белинá,
кажете да жабури си уста
и час по час крака да си накисва,
безсрамно е така да Ви вмирисва.

Иланг-иланг за пълно декольте,
маслина за красиви рамене,
масло от трън магарешки за стръв,
за плодовитост – ароматна връв,
за всяко нещо имал елексир,
но най-многó обичал май сеир.