Франсоа Канап

Във скромна работилничка в Лион
във близостта на родния си дом
работел от зори мосю Канап
и шиейки изкарвал своя хляб.

Той бил голям експер във професú,
подрязвал всичко що навън виси,
зашивал дупки, режел и лепял
и важно име във Лион създал,
та всеки със проблеми в областта
пристига на опашка пред врата.

- Мосю, на мене скъсал се сандала,
такава участ Господ да не дава,
дошла дотука боса, без боне
и си надраска нежните нозе.
- Ах, моля поседнете за минута
сте тъй красива и дори събута.

- Ах, тез ботуши скъсват ми нервú,
не може ли да ми ги разшири?
- Аз мисля отговора ми е лесен
обули сте си левия на десен....

- Отпред ми се разпорил трандафор,
Ви моля, туй за мен е гран позор.
Подшил го със дебела свинска напа,
зашил повторно пръсти да не зяпа.

- Пробил ми се галош на две места,
и вътре влиза всякаква вода,
недейте гледа тъй и да се чуди,
забавя ли се ще завъдя гъби.
- Със идеален профил са дупкú
ще ги запушим с коркови тапú,
ще газите във локви безобразни,
а тези от вода ще бъдат празни!

- Аз има пришка тук на този крак
Ви е възможно - разшири отзад?!?
Или направо нещо да пришие,
за да не може пак да се притрие.

Мосю Канап бил много търпелив
и в своя същност твърде работлив,
но вече му надула се глава
и искал да ги прати вдън гора,
когато на вратата му изгряла
мадам Софи във красота и цяла.

- Мон Дьо, на що дължал съм тази чест,
да ме споходи участта ми днес
със своите прекрасни глезенú,
мадам Софи при мене да влезú.

- Аз ще Ви моля с Вашия аршин
да ми скроите тук от плат един,
но първо измерете стъпала,
че да измеря аз не бих могла.

... и ето със треперещи ръце
мосю Канап прихванал и краче
и мерил, но се поглед замъглил
и във последност някак ги скроил -
по спомен, аромат и по анфас
- Вървете, ще ги донеса у Вас!

- О, не, аз още утре по сютрú
ще дойде тук на място да мерú!

И досега под старите липи
във работилничката с две врати
седи мадам поседнала във поза
Канап от нея хвана коксартроза –
крои и мери, мери и крои
и все таки не ги натамани...

Мосю Вандáл

ú казвала маман преди времú
сама да не разхожда си фустú,
поради туй, че късно през нощú
Разбойник дебнел млади мамзелú,
но тя от своенравна суета,
не спирала да ходи из града
и ето по една случайност цяла
Разбойника във едър план видяла.
- Ах, що ли там във храстите се крий,
мосю Вандал, туй сигурно сте Вий?
- Ще Ви помоля, тихо ме зовете
и себе си във близост донесете,
че ако би жандарма да ни чуй,
не ще да свари и да се обуй?!?
- Сте гол ли в тоя студ и през нощта,
едни потури да ви донеса?!?
- О, спрете се за бога и седнете,
подайте всичко скъпо и мълчете!
Защото във противност с тази пушка ...
- О, ма фуа, дано не ме намушка!
Ма нямам нищо ценно в себе сú,
отдадох го отдавна без пари,
а имах си една невинност цяла
да знаех, на Арман не бих я дала!
И нищо не останало за Вас,
пуснете ме да ида си у нас.
- Сте вие луда, имало си хас,
в ръцете ми попаднала сама
и аз до вкъщи да я отведа?!

Ще взема откуп, както подобава,
елате с мен да пуснеме обява.

И още други ден във медиéн
увиснала обява за Марлен,
до нейния тъй височайш папá
«пари да намерú до сутринта,
защото във противност - без пари,
разбойник ще я скрие във гори... »

Прочел папá въпросния нотис
и отговорил скоро върху лист
«Мосю Вандáл, със поздрав, воалá,
вземете я, трошете си глава!»

И откактó се обзавел с метрéс
Мосю Вандáл изпаднал в тежък стрес,
перял и готвел, чистел и перял
и професú тотално зарезал.

Мосю ЖустИ

На възраст зряла над шестдесетте,
и със перчем, тъй бял от грехове,
мосю Жустú по именú Едгàр
копчал гащú, навън от писуар.

Той бил тъй объл, даже кръгловат
и сам изпълвал своя собствен свят,
с храна и вино, тук таме с жени,
с доволство си отглеждал тлъстини
растял на ширина и на корем,
но все таки останал си ерген.

Отдавна бил във своя професú
му носела престижност и пари,
той съдел браконери и крадци
и във затвор държал ги с месецú.
А после във спокойност си живял
и по причина тас – надебелял
и стаичката му на мирови
едва не го побирала дори!

Той бивал твърде строг и справедлив
и някак да се каже срамежлив,
но за респект едните му веждú
повдигнати нагоре все били.

Веднъж при него в свойта нищета
мадам Жоржет разстроена дошла
тя плачела, подсмърчала сълзи,
таман решил да я успокои
забол очи в един разхвърлян бюст,
познал в негó жената на Огюст.
- Ви моля, приберете си гърди!
Не бива тъй пред мен да се седи!
Аз вече твърде стар, но в мон гащú
и тленното събужда се дори!!!

- Аз иска много да се извини,
но мен гарсони взели ми пари,
останала във бедност и сама
и гащи да си купи не могла!!!
Ви моля, намерете ги изцяло,
такъв позор шато не е видяло!!!

След нея притърчал мосю Анри -
живеел сам в две стаи със кухнú
и някаква мамзел невинна, бяла
в съседство там натресла му се цяла.
и той изгубил крехкия си сън,
не смеел да покаже се навън,
защото толкоз много му личало,
че не удържа грешното си тяло.
Да дойдел във мезон мосю Жустú
и строго някак да предупреди,
че по жарсе тя виси и простира
и никак не оставя го на мира.
Жусти дошъл – повдигнал, смъкнал вежди
и се простил със всякакви надежди,
мамзел такава хубава била
“Ми нека да простира”, му казá!

Последвала мадам дьо Жарденú -
дошла да се оплаче по сютрú,
че из градина нещо и вилняло
и всичките аспержи и изяло,
оставило и стъпки във лехи -
Жусти да дойдел да ги различи.
Тогава хванал чанти и лупú
и във градина и се надюпú.
Сумтял, въздишал, пъшкал и сумтял
и цялата градина изорал,
намерил само своите следи –
такъв невероятен бил Жустú....

Армáн Кресóн

Незнайно откога и кой мусон
довял по тез места мосю Кресóн,
но всеки път когато се разпява
мусон пак идва и покой отвява.
Той бил «тре гран» на ръст и на гащú,
и никак не умел да мъльчи
красив по естество и на фасóн
и твърде впечатляващ баритон
той пеел цели опери и трели,
и мамзелú по него полюдели.

А вие знайте в стария Тулон
отдавна не е стъпвал баритон
със толкова финес и френски чар
докарал на мъже депресоар.

Той ходел много често на гостú
в мадам Бушé и нейни прелестú
и всеки път щом влезел във антре
събувал трандафор и гран сетрé
и тази му нахвърляла се цяла
незная как до днес не го изяла.

И тези дни по повод на Кресóн
мосю льо Мер на целия Тулон
натоварú мосю льо Керпедéн
да приведе в изправност мизансцен,
защото тя се скоро продънú
и не търпяла танци и песнú.

И ето представление дошло,
облечен цял във свое естество
с жабо и фрак по френски маниер
мосю Кресóн положил дериéр
в гримьорната и сам се напудрú
преди да се вдигнáли завесú.

И, о, мон Дьо, какво ли се случú
когато се на сцена извиси
във гран екстас изпаднала Шарлот
и вместо да седи си на дюпú
разнесъл се из зала гран кикот.
мадам Женевиевь дьо Лаверни,
разкъсала по себе си дрехú
и хвърляла по сцена и крещяла
до днес такъв талант не е видяла.
А както най-спокойно си седял
мосю Дистен и свой бастун държал
мадам Камил припаднала му в скут
добре, че скут сега му бил обут,
че във противност гран резилиéн
достигнал би насила Етиен.
А други изтървали кърпичкú
изцяло плетенú от дантелú
дано мосю Кресóн да ги видú
и миризма при тях го доведú.

Той пеел, не тревожел се дори
по мизансцен хвърчали килотú
корсети от дантел и жартиер,
драперии за пухкав дериер
и всякакъв чорап и ланжерú,
цветя и рози даже зюмбюлú,
дори му се качили на глава
килоти на мадам Ла Гаудá.
Но бил понеже гран във професú
Арман Кресóн не спирал оперú,
прибрал накрая всичкото бельо
и автограф му сложил на местó.
-----------
И оттогава му портрет висú
над мизансцен за радост на жени!

ДоктОр Мигрен АртрИ

Ах, запознайте се с Мигрен Артрú,
дошъл по телеграмма от Пари,
в Сорбона е завършил за медик,
невероятен лекар и практик.

Отвори кабинет на авеню
и си облече бяло пардесю,
и всичките жени на Шамонú
дойдоха тук, доктóра да видú.

Веднъж дошла мадам дьо Корделú,
безумно млада с трепкащи гърди,
които продължавали в бедра…
Отдавна я измъчвали копнежи
в сърцето си получила бодежи
и често разтрепервал и се крак
кога обекта зърне по сокак,
и щяла цяла да се издаде,
и срам по себе си да създаде,
добре, че тук дошъл е от Пари
доктóр Мигрен, за да я озапти.

Той чул тревогите на гран кокóт
и вени се изпълнили с живот,
едва успял накрай да прошепти:
«Орално - мъжка папрат за нервú»

«От туя стрийте ситно семена,
мажете с тях по нервните места»,
но Корделú се бúла завъртяла
и бързо се в аптеката навряла.

- Мон Дьо, му се невиди и макар
късмет извади тоя аптекар.

Но тичайки в галоп по авеню
застигнат от синдрома на Дресю
във кабинет нахлул мосю Ришар
измъчен, прижълтял и твърде стар.

Той винаги изказвал се в куплет:
«Работя карауль на кольозет
и вече не издържат ми крака
докато кихна и се …разведря.»

- Идете при строителя Шарнир,
да ви забърка малко гипс с безир
мажете на местото във покой
и бързо болестта ще бий отбой.
Ришар се при строителя завтече
синдром до днес не го повтори вече!

- Доктóр, ме болест черна измъчú,
без нищо насълзяват се очи,
и всяка нощ будува и терзае
какво ли хапче да лапнú не знае!!!

- Мадам, таз болест ще да ви погуби,
защото равновесие се губи
и често ще омекват колене
затуй търсете мъж да Ви подпре!

Със своя ишиас и дерматит
и нейде долу някакъв флибит
дошла и тръшнала на канапе
мадам Дюлú на възраст шейсетте.

- Ах, нещо пубертета ме мори
не спряха тия мойте младини,
излязло ми е някакво акне.
Къде ли, ами де да знам къде?

- Зяпнете да прегледам Ви уста!

- Не е ли по добре да съблека
фустú и да си махна сутиен.

- Недейте, малко стига ми на мен!
Топете дериер във чай от мъх
впоследствие натрийте боров връх
и го мажете с дива орхидея,
че да го мажа аз съвсем не смея.

- Донесла си трипéр от Сен Дьони
разходила до там за два-три дни,
и кърпичка изпуснала, навела
и изненада в къщи си довела.

- Натърквайте я вечер с много хрян,
поналютява, но от други знам,
дори и дива страст да Ви полази
от болести със сигурност ще пази,
дори да Ви е много поривисто
съвсем не Я допирайте до нищо!!!

Така доктóр работел всеотдайно
и слава му се носела навред...

ала до Нея се допрял случайно
и се споминал от какво незнайно!!!

Мосю льо Нос дьо Руж

Аз толкос огорчена от сютрú,
потресена,
тъй много ми личи,
написала писмо до Гран Дъртú
и във последност чака и свисти!!!

«Мон Шер, дьо Руж,
ах, знаете ли как,
очаквал ви е дълго моят крак,
на който са му нужни жартиери,
да може мястото да си намери,
аз, моля, донесете чорапú,
от фин ликра със гран льо дантелú,
и пеньоар красив и от сатен,
тъй еротично да стоял на мен!

Изпълнена съм също със мерак,
да си намеря в гъстия шубрак
край мА мезон под някаква елха
льо кош със фкусни френски сирена
и също скоро да ми донесе
изискано винó от Шардоне,
и бель льо крем със трюфель и сметана
да може все красива да остана.
За мои тъй изискани пръстú
страхотен диамант да им блести,
и огърлица с камъни Божé
за мен – това яйце на Фаберже….!

На дърт кокóш носете му ангина,
защото досега не се спомина,
а също ишиас и дерматит
и ако може повечко артрит!

И във последност,
и за мой фасон
аз, моля вú, един красиф гарсон
да донесете тайно през нощú,
пуснете ми го скришно във гащú!!!!

За целия финес и елеганс,
графиня Валерú дьо сен Флоранс
получила два реда във нотúс,
какъв неблагодарен егоис:

«Не бих могъл задоволя Ви ас!
Почакайте, мадам,
льо Жур дьо Спас!!!»

Мосю дьо Траминер

Аз винаги обичала гроздú
и в ма мезóн посяла си лозú,
но напоследък много дъжд валяло
и цялото лозú ми избуяло
и мен ми трябвал гран специалис
със професú и най-отбран гроздист,
да може стопанисва ми лозú
и даже храсталака да коси.
Да го попръсква след льо гран валеж,
да му придава истински стоеж,
да можело винó да е жулú
и весели да бъдели лозú.

Наскоро чула за един винар,
мосю дьо Траминер – льо гран коцкáр,
той учил много за сомелиéр
и може да се каже бил експéр,
разбирал твърде много от зърна,
на цвят, на вкус, дори на семена.
Сам притежавал собствено Шато
Шато Гаяр наричало се то.
Известен бил със своите вина,
на изток и на запад по света,
в шато напивал вечер мамзелú
омаяни от вино и шерú
танцували под звуци на арфú,
та даже им се виждат коленú,
а на сютрú изпълнени със срам
търчали бързо вкъщи при мамáн.

Но минал там изискан елеганс -
Огюст дьо Етиен Ив Сен Лоранс,
той развътял си тънкия бастун
и седнал в сянка под един ластун:
Примлясвал и примижвал във захлас
като един префинен буржоаз
разклащал чаши, смъркал и сумтял,
и най-накрая вино си избрал:

- Ви се намира малко маратура
за толкоз изключително винó?!?
По път поили ме със саламура
съм отвратен от тяхно естество.
И някаква по-сгодничка мамзель
ще моля да ме чака във постель,
но толкова в последност се напиль
че нос в лозите долу засадиль.

Дьо Траминер го зърнал по сютрú,
как заорал с носа си във лехи,
повикали слуги да го вдигнú
и вътре някак да го принеси…
…..
мамзель във яд си врътнала дюпú
и си отишла без да му прости…

Какъв е изводът след гран винó
изпито в неприлично естество,
то може и мъртвеца да вдигнú,
но най-многó ни прави за срамú.

*маратура - туршия /от стар френски диалект/

Мосю Дюпон

Дошъл наскоро тук във Авиньон
льо гран дьо елеганс – мосю Дюпон,
той обладавал толкова финес
и с маниер докарвал много стрес,
на всичките гарсони във града,
дори в Шато дочули за това.

Достигнала мълва за гран фасон,
че пред мамзел избирал все гарсон.

Владеел той изтънчен маниер,
и движел тъй изящно дериéр,
че всичките мамзели от града
му завидяли още на часá.
Те искали да се яви на курс,
да ги обучи във такъв ракурс,
да правели осмици по сокáк,
и леко да показвали си крак.

Мосю Дюпон си имал териер
със пухкав и разрошен дериéр,
той припкал елегантно час по час
заслужило кучИ на …гран екстас…
Мосю Дюпон го хранел с гаудá,
и панделка му връзвал на глава
и водел го в салон на Фрúзон Рош,
да го разчесва с гребен до разкош.

Извеждал на разходка по сютрú
и вечер щом навън се свечери,
излизал със бастун по авеню,
и посещавал Етиен Пардю.

Задирял и гарсони по нощú,
и с тях така изкусно се държи,
ги черпел с петифури и салати
и се надявал после да ги … приобщи!

Но най-накрая тъй му доскуча
да си върти бастуна из града
и основал е школа и салон
за грация, танцú и еталон,
да всява поведение в мамзели,
дори в Сорбона диплома да взели.

Сега е тъй известен по света
кучú живее цяло в суета,
прилайва нежно, просто от природа,
и класа дава в своята порода.

Мосю Пармезан

Живял е някога във Сен Флоран,
известен сиренáр - дьо Пармезан.
Той имал чудно хубава жена –
мадам ла Моцарелла Гаудá,
със кожа бяла като от сметана,
ала от Сатаната обладана:

«Жю сюи прие* на господ всяка нощ
да си прибира дъртия кокóш
и да остави мен като една
красива роза да цъфти сама.
а Той ми отговорил във сютрú,
«Той има прави още сиренú,
не бърза засега да го прибира,
че панталона още му напира!»

Мосю да бъдел толкос работлив,
до дъно на душата отзивчив,
и правел сиренú дьо кашкавал,
и никой лоша дума не казáл,
дорде не го хванали по сютрú
да бий сметана на мамзел Шарнú
и да ú кисне пресен камамбер*
и я нарича «мá пти люмиер»

Ядосана мадам ла Гаудá
и толкос бясна тя не е била,
изхвърлила от къщи Пармезан,
защото вдигнала ръце –
«Аман,
му казала – със твое сиренú,
и всички в Сен Флоран да онодú,
не може да достигне висота
на мое положение така.
Не искала събира още срам,
затуй ранó в сютрú със влак до там,
отивайте си в село при мамáн,
защото тук покой не ще Ви дам».

- Но аз не може мандра да остави,
ще ми мухляса всички кашкавали,
и сиренето ми ще се втвърди,
ще ме напуснат всички клиентú,
не мога да отида при мамáн,
Ви моля да простите тоя срам.

- Тогава обещайте сé соáр*,
че повече не качва на кантар,
и не нарича повече «бижу»
мамзел Шарни – льо гран дьо простетю!
И не подквасва вече бидонú,
със мляко на мадам дьо Лаверни.

Тържествено пред Вас, мá гран амор,
дори да срещна в тесен коридор,
аз няма да посегне да премери,
или дори да сваля жартиери
на всякоя красавица, уви,
хормон отдавна мен да ме тресú,
не ще да бърка в кацата голяма
на нашата съседка бел Флоран
и после да облизва си пръстú,
дали ще е станáло сиренú,
и няма да навкусва саламура,
макар да развали коломие*,
и ще ви храни с абривиетура
льо Камамбер Уви Резелиé!

________________
Жю сюи прие* - моля се
камамбер*- сирене, което се приготвя ръчно от непастьоризирано краве мляко .
сé соáр* - тази вечер
коломие* - вид сирене

Реноа Мазáл

Завършил школа някога в Прованс,
и изживяващ своя Ренесанс,
дошъл в Клермóн Ферáн мосю Мазáл,
където тих животът си вървял.

Донесъл той статив, боú, четкú,
платна, палитри, доста чаршафú,
наел мезон във близост до Шато
и го превел във свое естество.

Та разлепил нотúс по авеню:

«рисува с пардесю, бес пардесю,
Ви моля, вас, мадамес е мосю,
да заповяда със и бес корсаж,
при мен да ви направи на пейзаж,
а най-добре рисува аз мамзель,
със строен крак, с очи като газель,
и в гола същност влага аз бои,
така че същността да съживи,
да заповяда всеки ден и час,
вечерен, най-удобен е за нас,
и по възможност даже без дрехú,
за да не бавим важни процесú…»

Това прочель мосю льо Дарданель,
и таз покана насерьозно взель,
събул си е дори пантальонú,
почти не му останали гащú,
защото тичайки до дом Мазáл
едва пакет на тръни не съдрал.

И влиза с бодра крачка по листó
прикриващо му мъжко естество
мосю Мазáл облещил му очи
видейки всичко как навън висú:
- Ви моля, напуснете ма мезóн,
такъв разгащен и без пантальон,
как смеете дори да доближи
прибирайте си в шепи багажú!

- Добре, отивам, ескюзе моа,
загдет` Ви се натресох у дома
ще питам вкъщи стария мамзель
дали не иска да е Ваш модель!

- Но аз не иска да са те старици!!!

- Художник ли?!? Рисува само цици!
Това, аз знам, изкуство се нарича,
не четката - моделите обича,
се засрамете тук във едър план
кой диплома Ви даде, хич не знам!

След него придошла мадам Шарнú,
на възраст зряла с бюст до коленú,
като видял я Реноа Мазáл,
изтръпнал в ужаст, даже премалял,
и зяпнал, не можал да каже „две”,
и разтреперил своите нозе,
и съжалил директния нотúс,
изписан с негов почерк върху лист.

- Ах, ескюзе моа, мадам Шарнú,
но мой се план съвсем опропасти,
що дирите във този късен час,
тъй дибидюс, щастлива и у нас?!?

- Аз бих желала някакъв портрет
със мон цици додето са в разцвет
рисувайте ме, не бъдете стиснат
ще дойде ден и тези ще увиснат.
Да може като стигне старостта,
със гордост да показвам из града.

- Мон дьо, та що за участ е това,
къде ми е дувар да се подпра?!? -
те още от сега така виси
ще трябват закачалки за уши…
Обидена се врътнала мадам:
- Да знаете и жалба ще подам!!!

И не изминали са ден, два, три,
откакто във Клермон Феран дойдú,
тъй нашият художник побелял
едва от ужаст не оплешивял,
събрал си всички четки и бои
и хукнал да спасява през главú!

Мамзель Лорú Шансон

Ах, Вие знаете мамзель Шансон
дошла е от далечен Соасон,
изкуство да показва в Паризи,
по кабарета и по бардацú,
тя пеела шансон по пти гащú
танцувала без да се умори,
и скоро вече цял Паризиен
от нейна красота бил заслепен.

Най-лично и мосю льо Президóн
поканил я веднъж във своя дом.
да му изпее за Лилú Марлен,
ала разчуло се по медиéн,
и Президóн веднага бил свален.

Та оттогава още се прочу,
мамзел Шансон дори без да събу,
обувка от изящния си крак,
сега съдържа кабаре с бардак.
и нищо, че живяла в кабаре,
и пеела на всяко соаре
тя пазела морал и своя чес.
Кому ли пък са нужни тия днес?!?
И някак срамежлива е била,
а колкото до голи и крака,
жаме тя не събувала гащú
защото гран позор ще я стигнú.

Веднъж във бурна вечер крак въз крак,
кръстосала във липса на мерак,
дошъл мосю с произход най-отбран
и пожелал да види той кан-кан
във нейно изпълнение дори,
поръчал вино, пури и жени

- Ах, ескюзé моа, мосю Жермен,
не искайте , Ви моля, туй от мен,
за този танц са нужни сто жени,
за да показват крак, а и дюпú
- От Вашите доволен ще остана,
откажете ли ми в мига ще стана
и ще отида в друго кабарет
където правят даже и ….омлет.

И просто да допусне не могла
да губи клиентела тъй сама,
обула тя дантели и гащú
и във кан-кан си фръцнала дюпú
направила му после и …омлет
и пандишпан му мазала със мед
и пяла му шансони на уше
и леко го докосвала с краче,
а той оставил всички си пари
под ластик на крачолче на гащú!

Мирúс Рефан

Живеел някога в Сен Антоан
красив гарсон с произход най-отбран,
Мирúс Рефан по име се зовял,
цветя и билки винаги берял,
завирал се в гори и долини,
подушел ли цъфтящи миризми
и точно там попадал на мамзели,
които и девствеността му взели.
Но той останал твърде срамежлив,
макар по своему така красив,
отворил скоро лабораторú,
където сам забърквал парфюмú –
с омайни аромати от Тулон
и дива круша смесвал със озон,
и всичките мамзели до една
се влюбвали във всяка миризма.

- МирИс, мон Шер, ах, знаете ли как
потръпвало ми е носле в мерак
да души от парфюмите ви страстни,
забъркайте ми нещо с водорасли,
отгоре наложете кисел трън,
да ме е страх да се покажа вън,
така да предизвиква дива страст -
да се заключвам със гарсон у нас!

- Коктейл от феромони ще прилича
на тази, дето бързо се съблича,
ала гарсон напръскайте с това -
две капки мирта в изворна вода
и див вулкан в ръцете ви ще има,
ще е един, а някакси за трима!

- За мен, ах, моля Ви, мосю Рефан,
да ми мирише искам на шафран
със нотки на тамян и климентин
и мускус бял, цикория, жасмин,
това смесете, моля, във шише,
ще пия по лъжичка за сърце
и ще ухая денонощно цяла,
та все едно градина съм изяла!

- Но Вие се побъркахте, Жулú,
не мога аз това да причини,
на толкова красива и добра
мамзел, като разлистена лоза,
аз мислел да Ви сложи от муха,
испанска с чиста изворна вода
и после близко да ви наблюдава,
ако ефект страничен нещо дава.

- Ви моля, лавандула с махагон,
какъвто няма нийде в Соасон,
че аз дошла с карета и гарсон
да купи си парфюм за мой фасон!
И моля, концентрирайте го смело,
че нещо вътрешно ме е обзело,
и някаква натривка тип маслó
за тяло от смокиново листó,
и олио за вана със кашмир,
разтапящо божествен елексир,
сапуни за крака и за дюпú
от хиацинт, пачули и сливú.

- О, гран плезир е да Ви видя днес,
ухаете на чар и на финес,
и пръскате изящен сексапил,
за вас дори живот си бих затрил,
ще ви разбъркам малко неролú
с магнолия, гуава, пачулú
и дива слива някъде анфас,
за да оставя спомени за Вас…

И старата мадам Шарден влезú
и на мосю Рефан се премолú:
- Ах, направете моля Ви, парфю
за мен като изискано бижу!

- Ще ви забъркам смес със тубероза,
попръсквайте се сутрин за склероза!

- От мандарина капки, силь ву пле,
и ароматизатор за прасе,
че той откак родил крака не мил
и гран мизер във къщи сътворил.

- Ще ви насипя малко белинá,
кажете да жабури си уста
и час по час крака да си накисва,
безсрамно е така да Ви вмирисва.

Иланг-иланг за пълно декольте,
маслина за красиви рамене,
масло от трън магарешки за стръв,
за плодовитост – ароматна връв,
за всяко нещо имал елексир,
но най-многó обичал май сеир.

Мадам Камиль дьо Финес

Отдолу там, под старите липи
отворила бутик пур ланжерú
работи денонощно без почивка,
и всекиго посреща със усмивка,
продавала гащú, корсет, корсаж,
кильоти, пти гащú, дори бандаж.

И тръгват още рано от сютрú,
маркизи, дами и кукунделú,
и кавалери за любовницú
да пазарува тук във ланжерú,

- Ви, моля за маркиза Лавернú,
да ми дадете тези пти гащú.
- Но тя е тъй широка на дюпи,
едва ли в тях изобщо ще влезú.
- Да имате и чифт белизницú,
че напоследък тъй се изврати,
и някакви диети ми пазú,
затуй ú намаляло и дюпи!
- Тук нямам белезници, но въже,
предлагам на шавливите мъже,
научи ли маркиза за метреси,
ще търсите и кльон да се обеси!

- Аз искала да купи сютиен,
но по-голям, да ставал ми на мен!
- Като за Вас ушиваме шатрú,
елате ги вземете утре в три!

- За мене тънки прашки със дантель,
да си поставя стройния газель,
и някакви прозрачни нощницú,
отвънка да се виждали цицú!
И жартиер със тънки чорапú,
за тези стройни мои кольонú.
Възможно и един вибратоáр,
да си го нося в джоб на пеньоар,
и всички тези мои хубостú
пратете куриер да доставú.

- За граф Монтрьо поръчвам пижамú
и шапка със пискюл да му висú.
- Та той ще стане целият висящ!
- Ох, верно, добавете му бандаж!
сложете му и няколко шортú,
наполеонки даже вълненú,
че кръст когато да му настинú,
не може нищо лично да свършú.

- Ах, добър ден, кюльоти с дантелú
аз иска незабавно да купú,
за мой бабет, по-меки да били
и по възможност тъмно розовú.

- Бонжур, мадам, на този ланжерú,
аз бих желал да може да сложú
пакетът мой във някакви гащú,
да са големи от коприна с плява,
да можело пакет да не стеснява.

- Бонжур, мосю, аз мисля Ваш проблем
съвсем не е в пакет обозначен,
ако мислúте, че е тъй голям
етó, покривалó за шадраван,
но като гледа пти пантальонú
какво ли може вътре да стои!?!

- Аз моля, не обижда на размер,
все някак компенсира с дериер,
я дайте тези прашки за мъже,
да видим как ли ще се събере?

- Ще си стои доволен с панорама,
че вътре е с местó за още двама !!!!!

Мосю Жулиен Фармасú

Той бил серьозен, с малки очилца
набодени накрая на носа,
лекó плешив и две, три косамú,
зализани били му настрани.
Бил неуморен даже през нощú
и сам работел своя професú
мехлеми и за кръс, и за дюпú
разбърквал той от късно до сютрú,

Лекувал май дори и сифилис
и «тежка нужда» с чай от майчин лист,
но ето, че един път през нощта
почукало се шумно на врата,
и докато отворил, тя нахлула
и запъхтяна бързо се събула.

- Какво Ви има, ма шери, Нанú?!
- Хормонът ми направо ме влуди,
бушува ми от пазви в коленú
и мисля скоро ще опозори,
аз има нужда спешно от баланс,
ако ли не, отива във прованс.

- Сега ще видим вътре в този скрин
хормон Ви ще намажем с вазелин,
ще стане мек, ще се успокои
и тъй ще може вече да заспи.

- Но аз не искам сън да ми дойдú,
от сън ще хвана вече плесенú!

- Тогава намерете млад хайлаз
и го избалансирайте у Вас!

Послед това дошла мадам Шарнú:
- Ах, моля Ви, ухото ме боли,
от два, три дена ходи и не чува,
нахълтва тя и също се събува.
- И ако трябва да се съблека,
за прегледа ви, също бих могла?!?

- Ма, моля Ви, та аз не съм медик,
не бих могъл дори и доброволно,
да ви преглеждам, колкото и болна,
да дойдете при мен във късен час.
- Ох, аз пък се надявала на Вас.
- Вземете туй глухарче, за да чува,
и други път така не се събува!

След нея минали и още три -
една за нерви, друга за артрú,
а третата пък някак се подула,
кой знае где гащú си е събула.

Със млада мъжка папрат да се трий,
да може нервът да не се развий
и ако не помогнела е тя,
тогава да я взема през уста!
А за артрú да маже с лосион,
орално – чай от жълт кантарион
и някой час по час да я разтрú,
отпред, отзад - ще светне до зори.

- А Вие, мадмоазель дьо Шантонú,
ще се наложи тук да останú,
че вашето по-сложно е било,
ще ви забъркам чудно мазилó
и ако не помогне до сютрú
ще чака термин, за да го роди!

Такъв бил Жулиен дьо Фармасú,
на всеки се стремил да помогнú,
и бил щастлив от този процедюр,
защото някои плащали натюр.

Лорáн Матúс

Бил хубав той, макар и леко стар,
макар известен в Шамонú коцкáр,
издавал ежедневник медиéн -
наречен кратко «Сен Паризиен».

Излизал той със пресни новини
за нов буланжери и писуар,
но все пак хладнокръвен и суров,
и строг за политиците шамар.
А сам ла Мер внимавал как, дори,
къде, с кого и колко говорú,
да нé го тиражират по сютрИ,
на гран портрет във всички весницú.

И нашият любим мосю Ришар,
учител с име, и познайник стар,
заснет със показалка във зори,
пошляпвайки две, три ученичкú,
за гран позор заснимал го Матúс,
и го приложил цял със текстопис.

Издавал и списание «Плезир»
с полý голú мамзели за сеир,
коя къде кильоти си сабу,
и след това внезапно се прочу.
И в тайна не остана ни една
фриволна тръпка, дързост, красота,
усмивка от невинност заслепена,
веднага в нотизéн бе закрепена
Порочни и възстарички лелú,
с буфани и надиплени фустú,
във цял размер и всеки божи час,
ах, ето я и тук мадам Парнáс.
Пазителка на вечния морал,
семейство, дом –
в корсет, и тънък шал,
прихваната във страшни срамоти,
в прегръдките на Франк льо Депюти.
И похот цял на цяло общество,
дори полите на мадам Тюсо,
развяти като флага на Тулон,
със гледката на дериер на слон.

И тъй издавал клюка и скандал,
и над морала докато трептял,
дойде в града льо гран ле бел ла Фам
и приковала медиЕн натам,
Лорáн Матúс вървял подир кортеж,
на ум дори направил си чертеж,
как този тъй примамлив елексир,
ще сложи на корица във «Плезир»
по пти гащú или пък по листó,
и гран скандал ще стане в общество,
и докато пресмятал си пари
самият той ужасно се влюбú…

Мосю Парнáс

В уютна работилничка до нас
работеше цяль ден мосю Парнáс,
той везаше старателно книгú -
с корица твърда, със метал в ъгли,
понеже много работа била -
той взел си асистентка от града,
поименно се казвала Жоржет
и носела възтесничък корсет.

Понеже тясна стаята била,
задъхвала се тя от сутринта,
по малко разкопчавала корсет,
Мосю Парнáс, тъй както бил зает,
захласвал се по рубенсови форми,
игла изтървал и перо, и норми,
поддържани от френски етикет,
изпадвали щом дойдела Жоржет.

И пращал я поне да пазарува,
та пред носа му да не ги надува…

Но тя понеже палава била,
се връщала с измачкана пола,
разрошена, раздиплена, щастлива,
безкрайно слънце сякаш я облива.
И съжалявал в този миг Парнáс,
че разпилявал буйната и страст,
му идело въжета да прегризва,
стоял далеч и само се облизвал.

Но тъй дошъл и неговият час,
и да не казваль се мосю Парнáс,
във луд галоп сърце му се разрипа,
льо гранд амор отгóр му се изсипа,
и то не друго, а сама Жоржет,
със своя най-невинен мурафет
се сринала със горния му рафт,
където книги слагала отзад.

И в тос момент дошла мадам Парнáс,
да, точно в тос – на похот с дива страст,
заварила съпруг си и Жоржет
в непозволен за гледане кълбет,
и дива ярост просто я напуши,
и пара ú излизала през ýши,
от този гран мизер или позор,
тя вкарала мосю Парнáс в затвор.

И оттогаз затворила врати -
книжарничка със нейните книгú,
Жоржет била изпратена в града,
задето се с культура подигра!!!

Бабет

Аз мисля да познавате Гаспар –
работел касиер на писуар
до него в близост е стоял кльозет
отпред му се помайвала Бабет
и чудела се как да привлече
клиенти, без дори да съблече
блюзон и да покаже жартиер,
типичен за Бретонци маниер.
И днес дошла със туба и ботуши
да продаде вода и меки круши.

Натрупала опашка до Гаспар,
седейки на отсрещен тротоар,
той чудел се какво ли да се случи,
че на Бабет така да се получи,
и всеки се прережда най-отпред,
и бърза да влезИ във кольозет.

А после попритичвали в галоп,
до писуар, присвити на вързоп
и ред по ред пропускал ги Гаспар,
но малък им се стори писуар.

Незнайно кой така ги раздели,
кльозет и писуар на две страни,
мъже търчат през улица веднъж
обратно после и едва се дръж,
таман да разкопчавали гащИ
защото круши меки ала зли.

Към надвечер опашка намаляла
и както си Бабет пари брояла,
дошъл на кон един жандармерИ
и почнал безобразно да крещи
и даже сам Бабет нашамарИ,
защото за едните му пари,
въвела тук синдрома на Дресю
ла Мер оцапал даже пардесю.
Мосю Пардю там преди час влезИ,
и той едва да се опозори.

Та - строго забранили на Бабет
да преминава близо до кльозет!!!

Мосю Трюфéль дьо Аспержú

Във магазин на главно авеню
в съсобственост със Етиен Пардю
отворил гранд льо щанд за зарзават -
красив, разврАтен, още тарикат,

със името Трюфéль дьо Аспержú,
с кантар, теглилки, мерки и дори
със поглед, мерещ всичко най-изящно,
облечено, обуто и прекрасно.
Той знаеше и колко са узрели
две пресни дини под купа дантели
на младата Мари Франс Людовик,
наистина, какъв голям мръсник
и прасковите на мадам Розе,
пращящи изпод нейно деколте,
премерил бе на цвят, дори на вкус,
те струва десет франка килограм,
натюр били, тъй както от мамàн.

- Аз моля, премерете на везни
две килограми пресни трюфелú,
три килограми от това зелú,
две чепки от прекрасното гроздú
домат, краставицú и малко праз,
бих искала да са с превоз до нас.

- Разбира се, със Вашите ръце,
тъй нежни като ангелски криле,
не би могла да носите товар,
та нямате ли вкъщи градинар?!?

- Ах, имам, но го ползвах във зори
да адаптира моите лози,
да прави ми лехи в градина цяла,
ах, как без градинар ли бих живяла?!?
====
- Аз бих желала малко пресен лук
и чесън по-голям,
един до друг
сложете ми ги моля във торба
и две-три ябълки, как бих могла
да не опитам свежият им вкус,
но чакам на опашката голяма,
до моя ред май може и да няма!!!

- Дори да няма ябълки за Вас,
Вий себе си съвсем не тревожете,
заместили ги биха тях и двете,
стоящите Ви в профил и анфас,
в тях цялата опашка се е взряла,
прилична сте на ябълка назряла.

- Не Ви е срам, говорите така,
че сякаш не ядете с таз уста!!!

- Аз искала две-три кила банани
и по възможност сутринта набрани!

- Изчакайте реда си търпеливи,
че свършат ли, ще ви продавам сливи.

- Но аз не мога сливи да изям,
устата ми пресъхва за банан.
И що за истински дьо Аспержú
сте Вие щом ме кара да мени
един артикул толкова желан -
със сливи,
сливи дайте на Арман!!!

- Мен извини, мосю дьо Аспержú,
подайте ми кило от лимонú,
не мога толкоз много да виси,
започнало краче да ме боли!

- На щайга поседнете за момент,
ще ви поема – цял ангажимент
сте Вие, тъй прекрасна ми Жанет.

- Ах, моля Ви и чушки за бабет
сложете ми в торбичка, килограм,
прибирайки се аз да й ги дам.

- На мене пъпеш ще ли ми даде
или ще гледа в мойто деколте?!?

- На господа продавате ли праз,
бих искал да попитам кротко аз?!?

- А на стариците със паркинсон
да бяхте дали малко анасон??!?

- Я, моля Ви, кръгом се обърнете
и магазин ми просто напуснете,
не бих могъл във лудницата цяла
да ви продам дори два портокала.
И всички се изнизали навън,
и с тях излязъл всичкият им шум,
и в магазин останал под секрет
мосю Трюфель и малката Жанет.

Мадам Кутюр

Тя беше на Арман Кутюр жена,
прилежна, млада, свежа, и невинна,
и в любовта си склонна би била
да му помага някакси взаимно
да взима мерки или на фестон
да избродира цял чорап във тон.

Стоеше тя в едно ателие,
то бе уютно, тясно и поне,
един гарсон къде да разкрачИ,
за да не станат къси крачолИ.

- Ма бель, мадам, то знаете ли аз,
не мога тъй направо и пред Вас,
да се представя само дибидюс,
та все пак Вие сте жена със вкус,
аз ходя със накъсани гащИ,
едно кучИ ме оня ден втрещи,
и докато избягал да се скри,
така безсрамно ме опозори!
- Но аз готов съм да сваля дрехИ,
мадам да прави с мене що реши!

- Така отблизо и съвсем без свян
готовността Ви мога да усетя,
но Ви съветвам, скъпи ми Венсан,
ще имаме проблеми със пакета,
Останали наполвина гащИ,
ще да е било страшно туй кучи?!?
Така да Ви захапе със фасон…
- Свалете панталона си, пардон!

- И да застана тук във натюрель?
О, гран мерси!!!
О, кель сюрприз ле бель!!!
- А мога ли пред вашата врата
на карауль тъй цяла нощ да бдя,
докато ми ушиете гащИ?

- Венсан, но вий съвсем се изуми!

- Но, моля Ви, бъдете тъй добра,
не мога голь по авеню така!

- Прикрийте си пакета със ръка …

- Ще ви изчака кротко във седеж,
да спретнете тъй нужния кърпеж.

- Ей тука горе, мисля, до лорнета
да ви оставя място за пакета.

- Но Вие се присмивате, мадам,
как бих могъл дори и аз тъй сам,
да го кача до тези висини,
по принцип тука кърпичка стои.

- Но той е тъй щастлив и поривист,
и жизнен доста и акробатист,
че може и без всякаква тревога
така безгрижно да ви скочи в джоба.

- Но аз не мога да го събера!
Пакетът ми не е една игла,
с която да ви боцна,
и простете,
отново пак да си да я прибера.

Мадам Кутюр направо се вбеси
и шарен кринолин му нахлузИ,
и после го изпрати да върви,
да му се смеят всички в Шамони.

Франк льо Депюти

Зализан, окостЮмен, със бомбе,
със възел, като истинско конте,
разхождаше се Франк льо Депюти,
с лула в уста, лорнет и вестницú,
отивайки до близкото кафе,
там, цял във дим да си ги прочете.

По пътя закачливата Жосú,
подхвърли му две палави очи,
и бодна си ги точно там където
на сантиметър точно под лорнета
във силно изразеният му нос.

- Ах, знаете ли, Франк льо Депюти,
каква се приказка за нос върти,
че този който имал го голем,
на ум бил надарен, че и на …перчем

- А, Вие ли сте мъничка Жосú,
и ореол от страст над Вас личи,
тъй палава и тъй неукротима,
а чух, че сте прописали и рима?!?

- О, не съвсем, аз просто имам трима,
които обожават само мен,
това за рима долни са клюкú,
страстта ми забелязахте, нали?!?

- Разбира се, тя тъй Ви озарява,
че почна нещо май да ми призлява.
Как е възможно тре съвършенствó,
да броди тъй по авеню само?
Да Ви почерпи крем льо каламер,
или ще предпочита пти еклéр?!?

- Не можете със тези сладостú,
току тъй лесно да ме прелъсти,
защото Вий седите в Парламен
и никак не си мислите за мен!!!

- Но кой Ви каза тези глупостú,
от мисълта за Вас почти не спи,
дори и в Парламента се вълнува
току заспи и само Вас сънува.

- Обирайте си, моля Ви, крушú,
че сте лъжец тъй много ви личи!!!

- Дори да Ви се струва на шега
аз имам си пакет на любовта.

- Не, моля Ви, и колко сте напет,
какво съдържа този ваш пакет?!?

- А…, пушка със патрони ри-кушет,
щом ви уцели и не ви избегне,
ще търсите кушетка да си легне…

Тъй бързо е избягала Жосú,
че даже не оставила следи
втрещена и трепереща от гняв,
тя дълго не излизала от тях,
как може този Франк льо Депюти,
такъв език на нея да държи,
не си ли вижда жалкия пакет,
че го захвалил тъй назад напред,
а тя - едно яйце на Фаберже,
не ще да го погледне, край, жамé!!!